за мен и блога

Борислав Цеков

14 декември 2006 г.

Когато преди две-три години за първи път потънах в американската блогосфера, веднага почнах да мечтая за времето, когато и у нас тази, може би най-свободна, форма на изразяване на граждански мнения, политически позиции, хрумвания, размисли, впечатления, проповеди, назидателства, критики, идеи… ще намери привърженици и обществени територии. Е, това от известно време е факт – вече има доста интересни и провокативни блогове на известни, по-малко известни или напълно неизвестни българи. Поздравявам ги! Защото вярвам, че развитието на българската блогосфера може да бъде една от пътеките за реабилитиране публичното говорене и обществените дебати. Които, иначе, все по-често затъват в блудкавото тресавище на профанизацията и партийното сектантство… Или пък се задушават от войнстващото невежество и интелектуалния провинциализъм, които бълват омраза и простотия от ефирни телефони, интернет форуми и риалити програми.

С този блог и аз отварям своята скромна страничка в историята на българското блогърство. И докато не потъна безвъзвратно в тази история, тук ще редя своите словесни мозайки. Не защото не пиша сравнително често статии във вестниците, а защото блог-ването има и това предимство, че позволява и по-несресани мисли и дори просто попътни ремарки.

За онези, които не ме познават по-долу съм сложил някои биографични бележки. А онези, които знаят повече за мен със сигурност са наясно, както се казва „в какво вярвам и за какво се боря”. Вярвам в успешна България! В онези, които работят. Плащат данъци. Образоват се. Инвестират. Които знаят, че обществените недъзи се преодоляват с воля за промяна. С граждански натиск и инициатива. С нови правила. И с гласуване. А не с безплодно отрицание, всеобщо обругаване или отчуждение от обществените дела. Които са убедени, че модерният патриотизъм означава да се бориш, например, за повече компютри в училищата, за референдуми и мажоритарни избори. А не да подражаваш на кварталните пияндета с нечленоразделни брътвежи срещу цигани и турци. Или да превръщаш романтичните спомени за България „на три морета” в булевардна политическа кауза. Истинската България е на тези, които обичат Вазов, но са чели и Достоевски, и Ралф Уолдо Емерсън. Които тачат македонските песни, но се опияняват и от Франк Синатра и Нат Кинг Коул. Чието символ-верую е свободната пазарна икономика. И се осъзнават като граждани на света, а не като войници в балканска траншея. Които знаят какво искат. И как да го постигнат – с огромен труд, риск и отговорност. Тези хора, а не примитивните кресльовци трябва да очертаят новите обществени хоризонти. Защото няма да ни оправи „здравата ръка”, а здравият разум!

Биографични бележки:

Завършил съм право в СУ „Св.Климент Охридски” през 1994 г. През годините съм преминал през различни специализации и обучителни програми в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в Португалия (1993), САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004). Тази година пък (2007 г.) имах специализация в Харвардския университет, в Колежа за държавно управление “Джон Ф. Кенеди”, като стипендиант на Сократис Кокалис. През 2009 г. специализирах в Международната Академия за Човешки Права, която се организира от няколко университета от Холандия, Белгия, САЩ и Южна Африка.

В периода 1996-2001 г съм работил като старши юридически съветник в правния отдел на Народното събрание, като консултант и ръководител на проекти, финансирани от САЩ, Холандия, Европейския съюз и др. Бил съм съдружник в правна кантора и агенция за недвижими имоти. Съвместно с проф. Емилия Друмева водих курс “Висша администрация” в Нов Български Университет (2000-2001 г).

Президeнт съм за България на Световната Асоциация на Юристите със седалище Вашингтон, САЩ и председател на Асоциацията на младите юристи. От 1996 г съм секретар на сдружение “Конституционализъм и демокрация”, което обединява депутатите от VІІ ВНС, подписали конституцията и е председателствано от Гиньо Ганев.

По време на соц-а минаха ученическите ми години, така че някакви особени сблъсъци със Системата тогава не съм имал. Въпреки това някъде от гимназиалния период датират първите ми обществени размисли и интерес към това, което се случва в политически смисъл. Причината за това вероятно е придобилия публичност в периода 1986-1988 г случай със стената на Джон Ленън на сградата на нотариата в София. Тогава нашия клас беше арестуван за това, че рисувахме по стената, слагахме цветя и дрънкахме с китари на 8-ми декември. Тази детска постъпка беше квалифицирана от милицията и Градския комитет на БКП като „разрушаване на социалистическата собственост под влияние на чужда идеологическа диверсия”. Имаше глоби за родителите по месторабота, педагогически стаи, опити за изключвания от училище и други соц-наивизми. Но тогава Еми Барух написа няколко статии във в. „Поглед” в наша защита, Искра Йосифова направи документалният филм “Стената”, който беше забранен… Абе, соц-историйки на гимназиално ниво… Този сюжет послужи и за основа на филма на Петър Донев “Меги”, който нашумя някъде в края на 1989 г.

Може да се каже, че политическата ми биография започва през 1989-1990, когато станах член на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Преминах през всичките метаморфози и преименувания на тази либерална формация, която окончателно се маргинализира и прекрати дейност някъде през 1996-97 г. Първата си политическа статия в национален вестник написах през 1993 г.

През 2001 г бях избран за народен представител в 39-то Народно събрание с листата на НДСВ. От юли 2003 до март 2004 заемах поста заместник-председател на ПГ на НДСВ. През март 2004 г станах заместник-председател на отделилата се парламентарна група „Новото време”, а през февруари 2005 – неин председател. След учредяването на политическа партия “Новото време” през юли 2004 г., като либерална и реформистка формация, бях избран за неин заместник-председател.

В 39-то НС бях член на няколко парламентарни комисии – Комисия по правни въпроси, Комисия по европейска интеграция, Комисия за подготовка на промените в Конституцията и Комисия по местно самоуправление и регионално развитие. Избран бях и за зам.председател на Временната комисия по религиозните въпроси. Автор и вносител съм на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание. Близо половината от тях са приети, като сред тях са: Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии, Закона за ордените и медалите, поправки и допълнения в НК, НПК, в избирателните закони, в Закона за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица /с които се разшири кръга на публичните фигури, които разкриват имуществото си и за първи път се въведоха глоби за неподаване на декларации/, в Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за общинската собственост /с които общините бяха задължени да поддържат публичен регистър на общинската собственост и предприятия и да се създаде публичен концесионен регистър/; в Закона за държавната собственост, с които се забрани на министри и висши чиновници да закупуват ведомствени жилища на ниски цени и др.

Сред законопроектите, които внесох в 39-то НС, но не бяха приети са законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум; поправки в Закона за достъп до обществена информация, с които се въвежда правилото, че на разкриване пред обществото подлежи и класифицирана информация, когато преобладаващия обществен интерес налага това и др. Автор съм на множество статии и публикации по политически и законодателни теми.

След като през 2007 г. Пламен Панайотов, Лидия Шулева и Николай Свинаров, заради чиято калпава политика напуснах НДСВ , бяха отстранени, през 2008 г. отново се завърнах в НДСВ. Бях избран за член на политическото ръководство и Централния предизборен щаб.

През годините, извън доходите, които съм получавал от заемани държавни длъжности, от експертна дейност и консултации в частния сектор, печеля пари главно от търговия с акции на фондовата борса.

В периода 2005-2010 г. заемах поста главен секретар на омбудсмана на Република България.

През есента на 2009 г. основах Института за модерна политика, като плуралистична среда на университетски преподаватели и професионалисти в областта на правото, икономиката, политическите науки и в практиката на държавното управление и политиката. Институтът осъществява системен мониторинг на парламентарната дейност и законодателния процес от гледище на правозащитните стандарти и принципите на добро управление.

Деловата ми активност е свързана с глобалния FOREX пазар.

През февруари 2011 г. издателство “Сиела” издаде първата ми книга – “Ню Йорк: Олтарът на модерния свят. Пътеводител за разсеяни пилигрими” – калейдоскопична мозайка на историята, политиката и лайфстайла на световния Град.

За контакти можете да ползвате следния електронен адрес: borislavtsekov (at) lawyer (dot) com