« Актуален въпрос | Home | Маргинален ресор за България в ЕС »
ГЕРБ постанови: адвокатската защита само за богатите
By Borislav Tsekov | November 26, 2009
Поредното глупаво и продиктувано от неясни интереси решение взе правителственото мнозинство с налагането на ДДС върху правосъдието.
Винаги съм бил принципен противник на подобно данъчно бреме. Както подчертах и преди две години, когато предишното управляващо мнозинство се опита да приравни адвокатската помощ на обикновена търговска дейност, азбуката на доброто управление и добрата политика предполага тяхната мотивация, цели и осъществяване да не се свежда само до икономически категории, сметки и фискални аргументи. Винаги съм се учудвал на самоувереността, с която някои международни чиновници и квартални икономисти, затворени в тясната черупка на икономическите клишета, с лекота се произнасят по важни обществени процеси или управленски идеи. Без към тяхното, понякога съмнително икономическо познание, да са надградили най-малкото широка обща култура в областта на правно-политическата теория, същината и технологията на властта и държавата и пр. Въпросът с ДДС върху адвокатската помощ няма нищо общо с невежествено злорадство „нека да ги ударим сега тлъстите адвокати с ДДС”. Истинският проблем е, че се бърка в джоба на гражданите.
От мненията на привърженици на ДДС върху правосъдието, които съм чел досега оставам с впечатлението, че всичко се свежда до автоматичното и не много смислено обяснение – Шестата директива го изисква, навсякъде в ЕС (с изключение на Белгия и Гърция) е така. Твърди се даже, че ако се следвала логиката за правата на гражданите, то не би трябвало да има данъци, защото спектъра на граждански, икономически, социални и пр. права е достатъчно широк. Това е вавилонско смешение на понятията!
Първо, въпросната евродиректива изисква с ДДС да се облага независимата икономическа дейност на свободните професии. Добре е да се има предвид, че тази директива не съдържа изричен текст, който да включва дейността на адвокати, нотариуси и съдебни изпълнители в нейния обхват. И още, че тази директива няма върховенство спрямо Конституцията на Република България. Това означава, че приеманите от българските власти законодателни мерки по нейното прилагане (или транспониране, както би се изразил някой, неотвратимо заразен с бацила на брюкселската бюрокрация) не могат да противоречат на действащите конституционни разпоредби. Дори и когато се касае за ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, той има предимство само пред противоречащите му норми на вътрешното законодателство, но не може да нарушава Конституцията. Практиката на Конституционния съд в това отношение е ясна.
Второ, недопустимо е приравняването, което българският Закон за ДДС прави към понятията „свободни професии” и „независима икономическа дейност”, по смисъла на цитираната директива, на:
а/ конституционната институция на адвокатурата, която съдейства за реализация на правото на защита на гражданите – България е една от малкото държави, дали такъв конституционен статус на адвокатите;
б/ изпълнението на делегирани от държавата функции от нотариусите и частните съдебни изпълнители, чрез които се гарантират правата на гражданите, произтичащи от върховенството на закона и правовата държава, като конституционно закрепени принципи.
А сред основните характеристики на правовата държава са и: а/правото на защита, гарантирано и чрез свободната и самоуправляваща се адвокатура; б/ осъществяването на мерки на държавна принуда за гарантиране на правата и законните интереси на гражданите и техните организации в рамките на гражданския изпълнителен процес; в/ обезпечаване на правната сигурност на гражданския оборот.
Трето, адвокатурата е конституционна институция, чийто статут, организация и дейност са установени на конституционно равнище – чл. 134 от Конституцията. Същината на адвокатската дейност, особено в частта й, свързана с процесуалното представителство, е да съдейства на гражданите да осъществяват едно от своите основни и неотменими конституционни права – правото на защита (чл. 56 от Конституцията). Добре е да се вникне, че по своето съдържание адвокатската дейност не е стопанска дейност и не е насочена към създаване на добавена стойност. В много случаи тя съдейства при решаването на спорове по повод разпределението на добавена стойност и икономически ресурси между субектите на правото, но сама по себе си тази дейност не създава добавена стойност. От тази гледна точка, приравняването на процесуалното представителство, а в по-общ план и на адвокатската дейност въобще, на „независима икономическа дейност” е неоправдано. Без да е част от йерархията и институциите на съдебната власт, адвокатурата е част от системата на правосъдието. Неслучайно, конституционният текст за адвокатурата е включен в Глава шеста „Съдебна власт”.
Четвърто, нотариусите, от своя страна, обезпечават правната сигурност на гражданския оборот като елемент от характеристиката на правовата държава. На тях държавата делегира извършването на предвидените в закон нотариални действия. Ето защо, дейността на нотариусите не може да се третира като „независима икономическа дейност”, тъй като се осъществява по стриктно определен законов ред и процедури. Конституционният принцип на свобода на стопанската инициатива и принципът на свободното договаряне, които са валидни за икономическата дейност, са напълно изключени и несъвместими с нотариалната дейност. Дори и заплащането на нотариалните услуги става по приета от Министерския съвет тарифа.
Пето, частните съдебни изпълнители пък осъществяват част от държавната власт, а именно държавната принуда, при това по силата на правомощията, които държавата им е делегирала със закон. Тяхната дейност е част от правораздавателната функция и е една от характеристиките на правовата държава. От тази гледна точка, третирането на тази делегирана държавна функция като „независима икономическа дейност” е напълно неоснователно. Не трябва да се пропуска е факта, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията обуславя еднакво третиране на длъжниците, независимо от това дали мерките на държавната принуда в изпълнителния процес се прилагат от държавен или от частен съдебен изпълнител. Вместо това, ЗДДС предвижда, че с данък върху добавената стойност се облага само дейността на частните съдебни изпълнители, но не и на държавните. И тук, както при нотариусите, свободата на стопанската инициатива и договарянето не могат да бъдат прилагани, защото упражняването на властническата функция, делегирана от държавата на частните съдебни изпълнители става, по стриктно определен от закона ред и процедура, а тарифите, по които се заплаща тяхната дейност е фиксирана от Министерския съвет.
И накрая - има нещо от мненията на някои икономисти, което съм склонен да споделя: трябва да се премахне тарифата на минималните адвокатски възнаграждения.
Topics: Политиката | No Comments »
Comments
You must be logged in to post a comment.