search
top

Гневно за джибрите и простотията

donkey.gif  Тези дни по села и паланки излязоха тълпи от протестиращи представители на извънградската общественост. Едни навъсени, други псуващи, трети некъпани и брадясали… А четвърти – от всичко по малко. Но не за да бранят гражданските си права или пък да се борят за прогресивни каузи. Като например – да искат качествено образование за децата и внуците си или да настояват за всеки ученик да има компютър в класната стая. Нито пък за да защитят някаква важна национална идея. Или поне да скочат на справедлив бунт срещу акциза на бензина. Не!!! Такива неща, които биха дали тласък на обществения напредък, точно за тази общественост са чужди. И тя никога няма да протестира. Колчем стане дума за тях, тя заема удобната поза на безхаберието - „разочарована”, „обезверена”, „ограбена”… На нея все някой й е виновен, а тя клетата…Но виж, за домашната ракия, същата тази разнолика и чорлава общественост става на бойна нога. Раздира жертвено риза. Хваща сопата. И надава профански крясъци. Един се люти на „онези горе” – „И ракийцата отнемат на бедния народец”. Друг издига плакати – „Не ни унищожавайте поминъка”. Трети кълне съдбовно – „Не я щем тази Европа, дето ни секвестира „радостта на народа”.
Сричат се гръмовни декларации до парламента, президента, премиера, генералния секретар на ООН, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, ФИФА, УЕФА, ФИДЕ, НАСА и НАРКООП-а.
Въобще, клокочи „народния” гняв. Тъжна гледка!
А истината е една. Безпрекословна!
Първо, има европейска директива за акциза върху виното, бирата и етиловия алкохол. Задължителна! Допускат се изключения, но не пълни, а само ако се предвижда акциз не по-нисък от 50 % от общовалидната ставка за всички държави. Право да се възползват от това изключение
(т.нар. дерогация) са поискали и са получили няколко държави – Унгария, Румъния, Словакия, Чехия и България. При това за нас дерогацията е безсрочна, докато за румънците, примерно, тя е валидна до 2015 г.!
Второ, България е въвела най-ниските акцизни ставки върху етиловия алкохол (ракията) – 281,21 евро за 1 хектолитър чист алкохол. За сравнение, най-висок е въпросният акциз в Полша – 1161,31 евро. В съседна Румъния – 375 евро. И прочие…
Трето, когато се говори за намаление акциза върху домашната ракия, се има предвид само ракията, която се произвежда за лична употреба до 30 л. Затова дрънканиците за „лишаването от поминък”, показват само, че повечето от въпросните протестиращи „домашни ракиджии” произвеждат големи количества, които продават – на селската кръчма или на разни по-големи търговци. Търговия, за която като данъкоплатец, поне аз не съм съгласен да бъде освободена от данъци и акцизи. Откъде накъде?!?
Четвърто, липсата на ефикасен контрол върху т.нар. селски казани за варене на ракия („специализирани обекти за дестилиране”, според терминологията на Закона за акцизите и данъчните складове) води до това, че всякакви хора целогодишно варят всякакви полуотровни ракии при занижени санитарно-хигиенни изисквания, които после пробутват за продажба. За сравнение, преди години кметовете контролираха селските казани, пломбираха ги като приключи „ракиения сезон” и т.н.

И накрая, ще си кажа дежурната мантра за нашенския мързел и мърлящина. Защото, вместо да се въргаля около селските казани, не е ли по-добре въпросната протестираща общественост да се вгледа първо в себе си. После да се поогледа и наоколо. Пък белким някому да хрумне, примерно, да положи малко труд и да стори няколко високопатриотични нещица, които ще направят живота най-малкото по-приветлив:
- да си подреди двора и да потегне оградата;
- да вароса или боядиса къщата;
- да приведе в приличен вид обора и кокошарника;
- да ползва всекидневно банята за елементарни хигиенни нужди.

На онези, които тутакси ще се възмутят, че на хората не им е до това, защото едвам изкарват за “къшея хляб”, ще кажа, че дежурните обяснения за мърлящината, в която тънат много населени места в България са несъстоятелни. Тези обяснения обикновено варират от недоимъка до калпавите управници. Но в петричко, на границата с Македония, може да се види следната гледка. От българската страна се вижда едно типично нашенско село – с неизмазаните къщи, разхвърляните дворове, ръждясалите ламарини на курници и бараки и пр. От другата страна, на територията на Македония, се вижда тамошно село. В него, с просто око се вижда, че преобладават белосани къщи и приветливи дворове. Нима онези жители оттатък са по-богати?!? Или всичко е въпрос на култура, самовзискателност и елементарно трудолюбие?

Обратно към заглавната страница 

top
tumblr visit counter