search
top

“Независим” маргинал подви опашка

“Събирането на 10000 подписа в срок от един месец за кандидатурата като независим депутат (без да се раздават кебапчета) се оказа мисия невъзможна.

Това е “тъжната” изповед на един маргинален кандидат за Европарламента – някой си Чобанов, който бил издавал фамозния вестник “Парижки вести”. Този човек освен сред роднините си е известен и сред една неособено широка интернет-общественост, сред която се подвизава с подчертана арогантност и най-обикновена махленска простотия (въпросният “кандидат”, например, създаде сайтът-менте за царя; пише си с публично известни хора и после нарушавайки всяка етика публикува “разговорите си” и пр). Обръщам му внимание, не за да го вадя от обществената анонимност, в която тъне и не защото е лошо някой да се опита да направи нещо, което не е за него и да се провали. А защото се надявам звучният шамар, който хората зашлевиха на въпросния политически неудачник, да го отрезви. Несъстоялият се “независим” кандидат Чобанов е христоматиен пример за това как някой може да си въобрази, че зад него стоят “хиляди маса народ”, само защото се петлярка из полуанонимни интернет форуми и ругае безогледно хора и цели партии, зад които с гласа си стоят десетки и стотици хиляди българи. А всъщност в политически смисъл е “г-н никой”. (Прочее, видяхме същия синдром и с организаторите на “многохилядните” студентски протести пред парламента, посетени от по 30-ина души). Комичното е, че подобни екземпляри обикновено гръмогласно дрънкосват “от името на народа”, “на българите в чужбина”, “на всички почтени и честни българи”… Но в медицината, наред с останалото и това е описано.

Да не успееш да събереш за цял месец 10 000 подписа, казва достатъчно. Най-вече за липсата на каквото и да е обществено влияние и авторитет. И на кауза, и на компетентност, която да буди доверие у хората. Защото тези подписи се събират за не повече от десетина дни, ако кандидатът е познато лице, на което хората гласуват политическо доверие. А ако се създаде политическа машина – т.е. мрежи от политически и/или граждански активисти в страната тези подписи се събират за 3-4 дни. И не са нужни “кебапчета”, както самосъжалително и глуповато подхвръля Чобанов, опитвайки се да оправдае провала си. Нужни са само достатъчно съмишленици. Но такива има само ако кандидата има идеи и кауза. Като няма, разчита на кебапчета. А като няма и кебапчета, подвива опашка. Както съм казвал и друг път – мишките няма да придобият лъвска осанка.

P.S. По информация от СДС, проваленият “независим” кандидат се пазарял да се приюти някъде по дъното на листата на ДСБ и СДС. Смях в залата… Да поканят и Йоло Денев!

top
tumblr visit counter