search
top

„Да” на борбата с терора на ислямския фундаментализъм. „Не” на ислямофобията!

С ислямския фундаментализъм и неговите терористични проявления и идеи, както навсякъде в демократичния свят, трябва да се води последователна борба! Но тя не бива да се превръща в „ислямофобия”. Нито пък да гази правата на хората. Или пък да посяга на традициите и обичаите на мюсюлманите в България (българи, турци, роми).

Казвам това, защото съм възмутен от показната акция на ДАНС в Гърмен и Рибново. Поради няколко причини.

Първо, защото очевидно се мери с двоен аршин – големите бандити ДАНС кани на раздумка и кафе. Докато при един кмет, какъвто и да е той, се нахлува с взлом през нощта и бива извлечен по пижама от дома му с качулки, с тежко въоръжение и арогантност като че ли въпросният кмет се е укрил или най-малкото в задния му двор има лагер на Ал-Кайда.

Второ, доста провинциален изглежда целият този PR (ако става дума за PR!) – как ДАНС използвайки за пощенска кутия този или онзи жаден за мимолетна „слава” политикан, разтръбява чрез него някакви фамозни „разкрития” и след това се появява с качулка на сцената, за да демонстрира колко ефективно и безкомпромисно работи българското „ФБР”.

Трето, и най-важно! По повод на тази акция в медиите се насложиха информации, че тя е свързана с твърденията на един депутат за наличие на радикален ислям, проповядван от кмета на Гърмен Ахмед Башев и от учителя от Рибново Мурад Бушнак!? Ако подобни твърдения битуват и в МВР и службите за сигурност и в резултат на това станахме свидетели на среднощните качулати изпълнения, това вече би било тревожен симптом. Защото, казано съвсем накратко, съобразно международните правозащитни стандарти и правата, гарантирани от Конституцията на България, намесата на специалните служби и на МВР по съображения за национална сигурност в такива чувствителни зони, като свободата на религията, би била оправдана в едно демократично общество само в изключителни случаи, при стриктно спазване на закона и то само с цел да бъде предотвратена конкретна терористична или друга престъпна дейност или пък грубо посегателство върху обществения ред, които са свързани и мотивирани от определени религиозни практики и убеждения. Специалните служби са длъжни да се намесят, когато се насъсква вражда и се готви терористична акция! Но за тях е абсолютно забранено да се намесват, когато някои рецитира Корана или пък носи свое традиционно облекло. Забранено е не само да се намесват, но дори и да дават оценки за това! И това важи за всички религии, които са законно регистрирани. Без изключение!!!

За разлика от първите години след атентатите от 11 септември, когато в САЩ и в редица държави от ЕС се лансира идеята, че гражданските права трябва да търпят известни ограничения в името на националната сигурност и борбата с тероризма, днес тази идея е напълно отречена! През последните години се формира не само общо политическо разбиране, но и обща воля в правителствата на развитите демократични страни и в международните организации, начело с ООН. А именно, че опазването на националната сигурност, борбата с тероризма и организираната престъпност са подчинени на господстващата ценност – правата на човека. (Впрочем, без да се отклонявам от темата за случая „Гърмен” тази концепция се отнася и до исканията на МВР безконтролно да следи интернет-комуникациите и разпечатките от телефонни разговори!)

Недопустимо е да се поставя знак за равенство между религиозната принадлежност на хората и наличието на заплаха за националната сигурност. В Годишния доклад на Европейския съюз за човешките права – 2008 г., например, се посочва изрично – „следва да се избягва отъждествяването на която и да е религия с тероризма”. Всеки който иска може да намери много материали и международни документи по темата.

Четвърто, гледах вчера в „Шоуто на Слави” как двама от неговите сценаристи с доста странен блясък в очите подхванаха темата защо се били обличали с шалвари и носии децата в Рибново, защо учели ислям и прочие. Това също е възмутително! Нищо, че единият си призна, че едва преди предаването бил прочел що е то радикален ислям! Защото да се говори по този начин е признак на ниска демократична гражданска и политическа култура. Да не кажа – за отсъствие на такава. При това демонстрирана от хора, които по някакъв начин участват във формиране на общественото мнение и нагласи чрез телевизионния ефир. Говори също за някаква латентна липса на уважение към културата, разбиранията и вярванията на хората, на различните, на другия… И ми напомниха за милиционерите, които ни арестуваха през 1986 г., защото сме слушали Джон Ленън и сме поднасяли цветя на Стената при Нотариата в София; за същия блясък в очите комсомолските секретари и комунистически функционери от онова време, които заради това обвиниха целия ни клас в „чужда идеологическа диверсия”… Напомниха ми и за това, което съм слушал от поколението на родителите ми от 50-те и 60-те – за забраните да се носят дънки и къси поли… И още много неща.

Спомних си също, че моят дядо (Бог да го прости!) е роден в с. Марчево, което е непосредствено до с. Гърмен. И макар че се е преселил в София още в края на 40-те години, като малки, някъде в периода 1979-1983, г. с баба ми ни водеха през лятото за по две седмици на почивка в Огняновските бани (също в община Гърмен). И правехме екскурзии до Рибново, за да видим носиите, шалварите и забрадките на българомохамеданите, после пък отивахме до Ковачевица – да разгледаме старите български къщи, а накрая се качвахме на един автобус, който местните на шега наричаха „международния”, защото минаваше през цяла върволица пъстри в етно-религиозно отношение села и махали – български, помашки, турски, цигански… И навсякъде из тези места живееха добри, отрудени хора – достойни граждани на България. Така е и до днес!

Но да оставим спомените… Трябва да бъдем наясно, че практикуването на определени религиозни обичаи и вярвания, в т.ч. носенето на традиционно за дадена етническа, религиозна или културна общност облекло във всекидневния живот (извън онези публични институции, където е въведено задължение за носене на определен тип униформа и пр.), не може да бъде обект на оценка от държавни органи, нито пък аргумент за обосноваване на някаква имагинерна „заплаха” за националната сигурност.

А онези, които питат – „ама защо повече от половината деца в Рибново са се записали да учат ислям”, ще отговоря, че това е работа единствено и само на тези деца и на техните родители. И че истинският въпрос е защо християнските семейства не записват така масово децата си да учат християнска религия. Защото, поне аз, предпочитам повече деца, според традицията и разбиранията на своите семейства, да посещават уроци по вероучение (православно, католическо, протестантско, ислямско и пр.), отколкото да гледам по улиците малолетни, които злоупотребяват с алкохол, пушат марихуана, боцкат се, бият се, убиват…

Така че, оставете шалварите на хората… И недейте зорлем да карате български граждани, които от векове живеят по българските земи и участват в градежа на България, да се чувстват чужденци в собствената си държава, само защото искат да учат религията на родителите си и да носят по улиците и в къщи облекло, с каквото са израсли.

Защото, освен че са откровено недемократични и даже фашизоидни идеите, че някой може да определя някому каква религия да изповядва и какво облекло да носи, самозваните и неграмотни по темата „борци” с радикалния ислям трябва да си дадат сметка, че с подобна реторика само биха дали „хляб” на небългарски среди, които реално се стремят да насаждат терористични идеи… Но това е тема за друг разговор.

top
tumblr visit counter