След “македонското малцинство” Съдът в Страсбург изобрети и алтернативно православие
След като Съдът в Страсбург изобрети “македонско малцинство” в България, сега се опитват да заличат българското православие. Необективно, очевидно пристрастно, грубо тенденциозно и политически мотивирано. Това е най-кратката оценка на Решението на Съда в Страсбург по исканията на разколниците в БПЦ. Не отдавам голямо значение на това, че решението е доста звучен „шамар” за активните поддръжници на църковния разкол, тъй като осуетява гръмките им „закани” как Страсбург щял да поиска отмяна на Закона за вероизповеданията и регистрация на Инокентиевия „синод”, а заедно с това не удовлетворява на този етап и имуществените искания на т.нар.”алтернативен синод”. По-важното е следното: В мотивите на решението фактите са използвани селективно и едностранчиво – буквално са преписвани доводи от искането на разколниците, а са подминати с мълчание и без контрааргументи редица доказателства и доводи, представени от БПЦ и от държавата.
Съдебният състав дори е имал безочието открито да се позовава под линия на материали от разколнически конференции и семинари, без дори веднъж да се позове на анализи, становища и пр., които аргументират юридически статута на БПЦ или пък приемането и прилагането на Закона за вероизповеданията.
Въпросните съдии правят превратни, дълбоко спекулативни и необосновани изводи. Раздават и недопустими за един обективен съд политически оценки за българската държава.
За разлика от много други решения на Съда в Страсбург, това по църковния въпрос определено дискредитира тази институция на Съвета на Европа. Поставя под сериозно съмнение интегритета на съдиите в този съд, тяхната обективност и безпристрастност. Така както и скандалното решение на същия съд, в което беше изобретено „македонско малцинство” в България и се упражнява натиск върху държавата ни да регистрира ОМО „Илинден”, независимо от очевадните фалшификации и нарушения, с които са изпълнени документите, които въпросната организация депозира в съда.
Жалко, но факт!
Какви ще са последствиято от подобно необосновано решение за статута на Патриарх Максим, Светия синод на БПЦ и за действащия Закон за вероизповеданията?
Никакви! Седмина пристрастни и очевидно водени от неюридическа мотивация съдии не могат да си играят със съдбините на една хилядолетна църква, която е „регистрирала” българската държава. Казано на шега – ще „уволнят” Патриарха Български, когато „уволнят” Папата в Рим.
И който си „точи зъбките” за друго, ще остане отново дълбоко разочарован. Както винаги досега от 2001 година насам!