search
top

Ще имунизира законът властта срещу конфликт на интереси

Това е моя статия, публикувана в днешния брой на в.”Монитор”:

В западните демокрации понятието „конфликт на интереси” отдавна е познато като законова регламентация и обществена практика – и в публичния, и в частния сектор. Наличието на критерии и процедури за предотвратяване и за търсене на отговорност в случай на такъв конфликт при вземането на решения от институциите в цялата тяхна йерархия – от общината до правителството – е императив за модерната демократична система.

Нормално ли е човек, който участва в един регулаторен орган, веднага след като напусне службата си да отиде на работа в някоя от фирмите, чиято дейност доскоро е регулирал? Допустимо ли е да си министър, депутат, кмет или държавен чиновник и същевременно да бъдеш платен консултант на бизнес-структури, които попадат в твоя управленски ресор? А твои роднини да кандидатстват за обществени поръчки във ведомството, което ръководиш? Или пък да получаваш скъпи подаръци, безплатни обеди или нощувки в луксозни хотели, притежавани „от приятели” без пари?

Тези въпроси десетилетия наред са стояли пред развитите демократични общества. Предизвиквали са скандали, полемики, оставки. И така, чрез обществения натиск на гражданските организации, медиите и политици-реформатори се е стигнало до общото разбиране, че подобни практики по правило са недопустими и трябва да бъдат санкционирани. Защото нарушават етиката на държавната служба и могат да накърнят сериозно обществения интерес. И още – защото те създават част от хранителната среда на корупцията и провокират недоверие на хората към властта.

За такъв конфликт се говори винаги, когато личният интерес на един ръководен или експертен служител в администрацията влиза в разрез или най-малкото се конкурира с интересите на неговия пост и служебни функции. Не става дума непременно за преки злоупотреби и лично облагодетелстване. А за целият ареал от дейности, обвързаности и възможности за влияние в полза на личния интерес върху вземането на решения или управлението на публични ресурси, бюджет и собственост. Един типичен пример за това е т.нар. „кронизъм” – раздаването на власт и постове на познати и приятели, без оглед на техните реални качества, способности и квалификация. Или пък т.нар.”непотизъм” – назначаване на роднини и шуренайки на сладки държавни служби.

У нас за въвеждането на ясни правила за предотвратяване на конфликт на интереси, се говори отдавна. Правени бяха, например, опити за приемане на закони, които въвеждат етични правила в дейността на депутатите. Европейската комисия в няколко поредни доклада настояваше за приемането им, но партиите дълго време оставаха глухи за тази необходимост. Най-сетне обаче, беше приет цялостен закон, който урежда тази материя. Въпреки забавянето и някои несъвършенства, новоприетият Закон за конфликт на интереси, е важна и добра стъпка напред! Още повече, че той е добър пример за това как от един калпав правителствен законопроект, с участието на разноцветни депутати и търпеливо търсене на съгласие се създават прилични законови норми.

Законът дефинира характеристиките на конфликта на интереси – такъв е налице винаги, когато едно лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на неговите правомощия или служебни задължения. Под „частен интерес” законодателят в случая разбира всяка материална или нематериална облага, включително поето задължение от публичният служител или свързани с него лица. С други думи пари, имущество, дялове и акции в търговски дружества, предоставяне, прехвърляне или отказ от определени права. Наред с това за облага се счита и получаването на някакви привилегии или почести, предоставяне на стоки и услуги на преференциални цени, както и оказването на всякаква помощ или обещаване на работа или предотвратяване на санкция или друго неблагоприятно събитие.

Добре е, че действието на закона се разпростира практически върху всички нива на администрацията и органите на властта. От президента и вицепрезидента, през депутати, министри и техни заместници до шефовете на върховните съдилища, главния прокурор и всички други съдии, прокурори и следователи, кметове и общински съветници и ръководители на други ведомства. Наред с тях са посочени независими от трите власти органи като Сметната палата, Конституционният съд, омбудсманът, БНБ, НОИ и пр. Включени са и администрациите на всички тези институции, както и членовете на политическите кабинети и представителите на държавата и общините нестопански организации и в търговски дружества с държавно или общинско участие.

Въведени са редица ограничения за лицата, заемащи публична длъжност, за които е налице конфликт на интереси. Така например те не могат да представляват държавата или общината при вземането на решение от какъвто и да е характер щом имат частен интерес от това решение. Забранява се както оказването на влияние върху други органи за вземането на такова решение, така и участието в подготовката, обсъждането и приемането на дадени актове или пък изпълнението на контролни и разследващи функции и налагането на санкции от такова лице. Нещо повече, когато един ръководител или администратор е в ситуация на конфликт на интереси, по силата на новоприетия закон той няма да може да се разпорежда със средства от бюджета или пък от еврофондовете, нито пък ще може да упражнява функции като издаване на разрешения, удостоверения и лицензи в интерес на фирми, фондации и сдружения с идеална цел и кооперации. Тази забрана ще бъде в сила и когато тези дейности се извършват в полза на такива юридически лица, в които публичният служител е участвал преди по-малко от година от своето назначаване или избиране на държавния или общински пост.

Най-сетне ще бъде забранена и порочната практика да се извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете на съответния управленец или чиновник.

Как ще се констатира наличието на конфликт на интереси? Възприет е моделът, който се прилага от години в развитите демокрации – всеки публичен служител подава ежегодно декларация, в която се описва имущественото състояние, взети кредити, договори за лизинг, свързаните с него лица и всяка друга информация за частен интерес, която самият той сметне, че е необходимо да посочи, за да не попадне под ударите на закона. Освен това, декларация се подава и при конкретен повод. Предвижда се цялата тази информация да бъде достъпна чрез Интернет, като се спазват, разбира се, изискванията на Закона за защита на личните данни. Декларациите се подават пред различни органи, според ранга на съответния публичен служител, като тези органи извършват и проверките за наличие на конфликт на интереси. За всички висши длъжности на централно ниво – от президент до управителя на БНБ, този орган ще бъде постоянна комисия при Народното събрание. Когато тази комисия установи нарушение на закона, тя следва да сезира Върховния административен съд, който може да наложи санкция.

За местната власт контролна роля ще имат комисия във всеки общинския съвет, а за съдебната – комисия при Висшия съдебен съвет. Всички останали публични длъжности ще бъдат контролирани от главния инспекторат при Министерския съвет или съответните ведомствени ръководители и инспекторати. Административните наказания за тези по-ниски нива в административната йерархия ще се налагат от съответните административни съдилища. Глобите започват от 5000 и могат, според конкретния случай, да достигнат 15 000 лв. Важен елемент от новата законова уредба забраната една година след напускане на държавната длъжност лицето да работи по договор или да участва в органи на търговски дружества, спрямо които заемалият държавната длъжност е осъществявал ръководство, регулиране, контрол или е сключвал договори.

Целият въпрос е, че ефикасното прилагане на тези иначе добри правни механизми, ще бъде лесно ерозирано, ако не се формират трайни обществени нагласи на нетърпимост към използването на властта за лични цели. Защото преди да бъдат санкционирани, проявите на „конфликт на интереси” трябва да бъдат разпознавани от обществото като нередност и заплаха за обществения интерес. Струва ми се, че такава чувствителност е доста оскъдна сред обществеността ни в днешни дни. Какво по-добро доказателство за това от това, че се приемат за нормално явление, например, нароилите се бизнес-партии, които се стремят за заемат позиции в управлението, за да обслужват интересите на този или онзи бизнес кръжец.

top
tumblr visit counter