“Дзифт” – екскрементът на интелектуалния провинциализъм
Рекламната шумотевица и щедро платената PR-кампания из редица медии ме накараха да обърна внимание на „Дзифт”. При това с надежда, че най-сетне в киното ни, което изпадна в творческа кома през последните години, се появяват признаци на разумен живот.
Вместо това, човек попада в една блудкава тиня от визуално и музикално подражателство (виж „300”; да се връщаме към „Out of the Past” или „The Postman Always Rings Twice” би било кощунствено!). И всичко това, гарнирано с един банализиран сюжет, изпъстрен с глуповати хиперболизации на времена и епохи и най-вече с долнопробна простащина…
„Дзифт” е обикновен филмов екскремент, носещ тежката воня на интелектуален провинциализъм и претенциозна квартална парвенющина. Отчайващо несръчно копиране на големи образци от различните епохи на film noir. Толкова несръчно, че прилича на одрипано селско ковьорче с изображение на Мона Лиза, поставено до оригинала на Леонардо Да Винчи.
Безидеен и безпощадно едноизмерен. Като каруцарска псувня, озвучила самотата на крайпътна тоалетна.
Филм-клише, който не заслужава и изречение в повече. И е достоен да се подвизава като екзотика във второразредни филмови фестивали от Москва, през Мурманск до Владивосток.
А клакьори, които сричат дитирамби и бълват овчи възторзи, винаги ще има… Особено на хонорар…
P.S. Един приятел беше много въодушевен, че голяма холивудска компания била продуцент на “Дзифт”. Горкият, той беше объркал нашата рекламна компания Miramar Film с мегакорпорацията Miramax Films, която е собственост на Walt Disney Company. То е нещо като Adibas и Adidas 
Борислав Цеков е български политик и юрист, народен представител (2001-2005). Основател и председател на 
