Попътни ремарки за парада на гейовете
Не приемам желанието на БГО „Джемини” непременно да фокусира общественото внимание върху себе си с публични демонстрации на гей-общността. Доста просташко е да натрапваш публично своята сексуална ориентация. Но заедно с това съм готов да браня свободата им на изразяване и на мирни събрания и демонстрации. Колкото и да не ми харесва каузата, която проповядват – имат право да я проповядват!
Грозните дискусии по повод на т.нар. гей-парад ме накараха да си спомня една сцена от стар филм, която поне за мен изразява в най-пълна степен идеята за свобода на изразяването и уважение към различието. Действието се развиваше по време на бомбардировките над Лондон през Втората световна война. Групичка от фашизирани елементи беше устроила демонстрация в подкрепа на хитлеризма – с плакати, скандирания, но мирно без агресивни действия. Настръхнала тълпа лондончани беше готова да ги смачка. Но полицията „с отвращение”, но безкомпромисно пазеше демонстрантите. Пазеше тяхното право да изразят по мирен начин в едно демократично общество своята позиция, каквато и да е тя. И всичко това под свистящите над Лондон бомби на Хитлер…
Разбирам позицията на Българската православна църква – прочети тук. Но се питам – защо Църквата не осъди и враждебния език, безпардонната агресия, насаждането на вражда и омраза, които лумпенизирани хора пропагандират…
Питам се също журналисти с претенции за професионализъм, като например Ани Цолова от bTV, дават ли си сметка за своята обществена и професионална отговорност, когато дават публична трибуна на някакъв политически маргинал, който открито призовава за насилие, нетолерантност и дискриминация?!? Бих й припомнил само, че в Етичния кодекс на българските медии има изричен текст:
„2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.”
Да отразиш и мултиплицираш в обществото призива на един фашизоид към саморазправа няма нищо общо с принципа за отразяване на различните гледни точки. То е не по-малко морално укоримо от това да дадеш трибуна на един педофил, който да описва публично как се гаври с невръстни деца! И това е гледна точка нали? Е, трябва ли да се излъчва в името на едно евтино телевизионно шоу?
Цялата тази дълбоко профанизирана полемика показва още един път колко болно и нетолерантно е нашето общество. Митът за толерантността на българина е фалшив, колкото и митът за прословутото българско трудолюбие, който изглежда комично, когато знаем, че се отнася за едно лениво общество, в което огромната маса има самочувствието да дава „акъли” как да се управлява държавата, но я мързи да си подреди мърлявия селски двор, да се къпе всекидневно, да си измаже къщата, да си боядиса входа на кооперацията и да поддържа зелените площи пред блоковете…