Apr 25, 2008 публикувано от Борислав Цеков

Не жертвайте свободата пред олтара на сигурността!

Мое изказване на дискусията “Права и сигурност – новите рискове”, организирана от омбудсмана на Република България, Социалдемократически форум и Фондация “Електронна граница” на 19 март 2008 г. по повод на Наредба 40 на МВР, с която се въвежда всеобщо следене на интернет комуникациите.

 

Наистина е много точно това, което г-н Генов от вътрешното министерство каза за обществената дискусия. Първо, няма съвременно, модерно, демократично общество, в което дискусията за това как да се намери обществено оправдан баланс между двете ценности, сигурността на личността и обществото от една страна и правата и неприкосновеността на личния живот от друга страна, да не е всекидневен дебат. У нас това трябва да бъде наистина всекидневна дискусия. Второ, тук се казва за уважението. Сега разбирам, че за т. нар. силови ведомства са много чувствителни на тема респект. И не вярвам, че има човек в тази зала, който да се отнася без необходимия респект и към вътрешното, и към военното министерство, въобще към органите по сигурността.

Заедно с това обаче нека да свикваме с една същностна характеристика, поне според мен, на гражданското общество. И тя е една естествена подозрителност на гражданите и гражданските организации към службите за сигурност, когато те посягат, без значение по какъв повод, към територията наречена граждански права. Така е навсякъде по света и това е здравословно и за службите, и за обществото. Три неща само бих си позволил да подчертая. Две бяха в голяма степен дефинирани тук. Само ще заостря вниманието ви. Първо, наясно би трябвало да сме всички, че има твърде конкретен, изчерпателно формулиран от съда в Страсбург правозащитен стандарт за защита на неприкосновеността на личния живот и на кореспонденцията, включващ даже това, както казват в решения на съда в Страсбург, с които е осъдена Великобритания или Швейцария. Става въпрос за съдържанието на кореспонденцията, което обхваща и самия трафик, адресата, пътят на писмото – от Х до Y. Заедно с това, също трябва да имаме предвид, когато коментираме темата, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е надмощна в ЕС. Лисабонският договор, неговата Харта за основните права, които са същите, имат вторично значение. Всички държави-членки на ЕС са страни по тази Европейска конвенция. Не случайно и във въпросната директива, която коментираме днес изрично, даже не на едно място, е казано, че тези регулации, които трябва да включени (няма да използвам такъв безобразен чиновнически термин „транспонирани”) в националните правни системи, са в съответствие с целите и трябва да бъдат съобразени с Европейската конвенция.

На второ място, разбира се, цитиран беше текста на чл. 34 от Конституцията. Само ще подчертая, всеки който го има пред себе си може да го види, там „бащите основатели” са били достатъчно напредничави да кажат, че не само свободата и тайната на кореспонденцията, а и на другите съобщения са неприкосновени. И за всичко това се изисква съдебна санкция, ако се посяга на тази свобода и тайна. Как се съизмерва тогава този автоматичен, неограничен, всеобщ достъп, който се предполага от тази наредба? Този въпрос няма отговор, поне аз не го чувам.

И на трето място, къде са гаранциите срещу злоупотреба от страна на органите по сигурността с тези данни извън онези общи гаранции, които ги има? Къде са конкретните гаранции, че служителят по сигурността Х, употребявам общо това понятие – „служител по сигурността”, няма да злоупотреби и второ, ако злоупотреби и за един гражданин настъпят вреди, къде е реда за обезщетение? То и в самата директива се говори за това. Няма! Тези въпроси са останали вън от вниманието. Някой ще каже, че има Комисия за защита на личните данни. Но има друго, когато се предвижда такъв всеобщ, излизащ извън чертите на директивата достъп до подобни данни най–малкото би трябвало да се помисли как се защитават гражданите. Онзи ден зададох този въпрос на един приятел от високите етажи на службите за сигурност и той понеже е достоен професионалист без да се замисля каза: ”Как да няма гаранция – това е чувството за отговорност и съзнанието на всеки служител в нашата система”. И тогава, и сега се засмях. Ще се засмея, защото това е храна за наивници. Разбира се, че никой не поставя под съмнение чувството на отговорност и съзнанието. Мисля обаче, че всички разбираме какво значи да има ясен институционен, процедурен механизъм, който да гарантира, че няма да има злоупотреба с такива данни или ако настъпи такава злоупотреба има как да се потърси ясна отговорност.

 

Много е важно наистина тази дискусия да продължи. Не само и не е толкова е въпросът дали тя ще отиде на законово ниво. Въпросът е да се намери обоснования обществено оправдан баланс между тези две ценности. Мисля, че това е воля, която носят всички. Никой не казва дайте да отидем в един абсолютен административен полицейски или друг произвол, нито пък някои казва дайте да абсолютизираме по такъв начин индивидуалните права, че да настъпи анархия и да пострада общото благо, което ни обединява като общество.