search
top

Град, в който историята задушава

Москва е град, в който не се влюбваш. Но те изпълва с респект. Последен пост на Европа, обърнат към безбрежното азиатско пространство. Доскоро, потънал в казармена сивота, а днес – в лустрото на нови богатства. Където отвъд всекидневния глъч кънти тишината на Кремъл. Под чиято рубинена петолъчка цяла епоха идеологически варвари се разпореждаха с милиони световни съдби…
С възроден от моралните пепелища храм на Христос Спасител. С проспекти, носещи топлия аромат на солянка и борш, видели колоси на голямото изкуство. И улици, из които дори любовта е болезнено горчива…  
Град, в който историята задушава. Защото е пропита с безчислени тягостни спомени и почернели съдби. Носещ грозните белези на Лубянка, кафкиански репресии, смразяващи страхове. На империята на Злото…
Но и на гордите сълзи на Великата отечествена. На военен героизъм и саможертва. На свръхчовешко усилие…
Аз не обичам Москва, заради епохата, която създаде! Но се покланям пред нейната военновременна воля. Защото Москва тогава е означавала победа!

top
tumblr visit counter