Jan 27, 2008 публикувано от Борислав Цеков

Град с ухание на самота

   

Рейкявик е като планински кристал – красив, прозрачен и чист.
Спокойни улички. Ледени хоризонти. Военно летище, превърнато в първокласен хотел. Над всичко – белокаменна  катедрала, като че изсечена от ледени блокове. Пред нея – паметник на гордия викинг, открил Новия свят.
Северни домове – човешки оазиси сред полярно безмълвие. Къщурки с покриви от трева. Горещи езера, обгърнати в пухкава пара.
Снежни целувки. Заскрежени мечти…
Човешко огнище на ръба на голямата Пустош. Там, където въздухът ухае на самота…