search
top

Три въпроса към правителството и президента

Моя позиция, публикувана от Агенция БГНЕС:

През последните дни двама министри – Митов и Ненчев – си позволиха открито да заплашват несъгласните с политиката на правителството и тези, които задават легитимни въпроси, свързани с разполагането на команден център и няколко десетки танкове и бронирана техника на НАТО на българска територия. Според опорните точки, които двамата очевидно рецитират, подобни въпроси и дискусии се определят като поведение, което „граничи с криминално поведение” (по Митов), което е “вън от нормалността” (пак по Митов), в резултат на което се попада “под ударите на закона” (по Ненчев).
Тези изявления ме провокират да припомня следните азбучни правила на свободното демократично общество. Сред основните начала на Конституцията на България е политическият плурализъм, а основни права и свободи на гражданите са свободата на съвестта и на словото, и правото да търсят и получават информация от публичните институции. Всички те са гарантирани и от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Да се изразяват гледни точки, критики, опасения, тревоги (обосновани или не дотам) по каквито и да било въпроси, свързани с държавното управление, а още повече по фундаментални теми като въпросите за войната и мира, е част от демократичната обществена дискусия. Всеки опит на властта (която и да е тя!) да ограничава, включително със закани за репресия, демократичните дебати в обществото и основни права и свободи на хората, е поведение, което навлиза в териториите на недемокрацията и дори криминалността! Поведение, което няма нищо общо с демократичните европейски ценности и трябва да бъде рязко отречено!
България е член на НАТО и естествено трябва да бъде коректен съюзник. Членството в Северноатлантическия договор предполага партньорство и взаимно гарантиране на колективната сигурност. Но, и това трябва да се подчертае дебело – членството в НАТО означава и взаимно зачитане на националните интереси. Дали и доколко България формулира и отстоява собствена позиция в рамките на алианса, която съответства на националните интереси, е въпрос на отделна дискусия. Моето мнение е, че не го прави, а се държи като безгласен изпълнител на чужди инструкции. За разлика от други натовски държави – като започнем от Чехия и Унгария и стигнем до Турция и Гърция.
От тази гледна точка, настоявам днешното българско правителство и държавния глава да отговорят ясно и с аргументи пред нацията, а не с голословни твърдения от типа „това е така, защото е така” на следните три въпроса.
Първо, какви конкретни основания или доказателства има, че България се намира под пряка или непряка, потенциална или непосредствена заплаха от страна на Руската федерация?
Второ, Полша, Румъния и прибалтийските държави имат исторически наслоения и реални причини, подхранващи напрежение в отношенията с Русия в днешния геополитически контекст. За разлика от тях обаче България има традиционно добри политически, икономически и културни връзки с Русия. Какво налага българските власти да приемат безкритично отредения ни в изявления на висши представители на НАТО статут на „фронтова държава”, редом с изброените страни? Защо Турция, например, която е ключов член на НАТО и също е страна в Черноморския басейн, не е „фронтова държава” спрямо Русия и не предприема действия, които биха могли да се интепретират като враждебни?
Трето, по какъв начин българските власти ще предотвратят заплахи за националната сигурност на България, които биха произтекли от въвличането на страната във враждебни актове спрямо Русия, включително от очаквания отговор от руска страна на разполагането на сили на НАТО на българска територия – възприемане на тези действия като заплашващи сигурността на Русия и насочване на руските стратегически оръжия към България?
Властите дължат информация и честност пред българското общество за тези ключови въпроси, които са свързани с бъдещето, сигурността, живота и здравето на българските граждани. Политиката на тайни договорки е вредна за националните интереси. Тактиката „на час по лъжичка” – днес команден център с „папки и компютри”, утре танкове, поставя въпроса – а какво следва после! И това са легитимни безпокойства и тревоги в обществото. Опитите те да бъдат етикетирани на общо основание с идеологически клишета в духа на гьобелсовата пропаганда като „анти-нато”, „анти-американски” и прочие са нелепи и обидни за всеки истински българин и демократ. Не защото няма и такива среди в нашето общество, а защото това са тревоги и опасения на широките демократични среди, които имат право да знаят и ако се налага да се произнесат по фундаментален въпрос какъвто за всяко общество е въпросът за войната и мира.

Борислав Цеков, Движение “Модерна България”, президент за България на Световната асоциация на юристите

top
tumblr visit counter