search
top

Готвят ни за обслужваща площадка при ескалация на конфликта в Украйна и Кюрдистан

Мой коментар по повод посещението на първите дипломати на САЩ и Великобритания в София. Коментарът е публикуван вБГНЕС и препечатан в БлицХаштаг-BG, News.bg,  Поглед.инфо“Днес плюс” и др.:

В рамките на седмица станахме свидетели на три важни посещения у нас – на държавния секретар на САЩ Джон Кери, на британският външен министър Филип Хамънд и на заместник-председателя на Военния комитет на НАТО генерал-лейтенант Марк Шислер.

По-информираните знаят, че в последните дни тук е събрана и част от разузнавателната резидентура на САЩ от съседните държави. В края на месеца пък се очаква генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Концентрацията на подобни визити съвсем не е случайна и надхвърля рутинните партньорски отношения. Подсказва го голямата картина на международната сцена – кризата в Украйна и ескалацията на Ислямска държава и тероризма. Каква е причината и какви ще бъдат последиците от тези дипломатически и военно-политически демарши? При подобни срещи има едно неписано правило – важно е не това, което се обявява пред публиката, а какво остава извън светлините на прожекторите.

Няколко са основните моменти, които трябва да се имат предвид при отговора на тези въпроси.

За съжаление България беше докарана от своята разноцветна управляваща върхушка до положение на държава без особена тежест в международните отношения. Провалянето на всички важни икономически проекти – от АЕЦ “Белене”, през “Набуко” до “Южен поток” – които биха могли поне да покачат геостратегическото значение на страната, задълго ни запрати не само в положение на най-бедната държава в ЕС, но ни утвърди трайно като малозначителна периферия на европейската политика. Обслужваща територия, чието държавно ръководство играе ролята на обслужващ персонал на големите, а и не толкова големи международни играчи. Неспособността на българския политически и интелектуален елит да формулира и най-вече – да осъществява стратегически национални задачи, превърна България в държава, от която не се очаква и не се вижда нито самостоятелна политика, нито ясна национална визия за развитие, нито капацитет да отстоява суверенни позиции на международната сцена.

Предвид тези реалности, трябва да сме наясно, че високопоставените визити от последните дни целят не друго, а да ангажират страната ни с конкретни задачи, свързани с близките до нас конфликтни зони и огнища на напрежение.

Опитите да бъдат свеждани тези визити просто до “търсене на начини да се помага на България” и “демонстрация на политическа подкрепа” са симпатични, но повърхностни и не отговарят на политическите реалности. Никой не се е втурнал да “помага” на България просто така, особено във време на сериозни кризи и пренареждане на геополитическата карта на света. По-скоро, целта е ангажирането на България като помощна площадка при предстояща програмирана ескалация на конфликтите в Украйна и/или Кюрдистан. В тази насока трябва да бъдат разчетени и публичните знаци, дадени от г-н Джон Кери, че САЩ ще защитят България, ако бъде нападната и позоваването на чл. 5 от Северноатлантическия договор, който урежда колективната отбрана в рамките на НАТО – ако една държава бъде нападната, се счита за нападения срещу всички членки на пакта.

Всички останали теми, които бяха публично оповестени – шистов газ, ТПТИ /или ТТИП/ и енергийна диверсификация – имат по-скоро съпътстващо значение, което да оформи публичния облик на двустранните срещи. Конкретните резултати за България по тях се изразяват най-вече в поредното дружеско “потупване по рамото”. Ще ни изпратят експерт, който да ни съветва по енергийните въпроси. За да няма излишни илюзии по въпроса, ще припомня, че и при посещението на предишния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън през 2012 г. основният резултат беше… изпращането на експерт по евразийска енергетика.

Би могло да се очаква и известно пренареждане на вътрешнополитическите баланси у нас през следващите няколко години. Ще си позволя една малка подсказка по темата. Не трябва да се пропуска, например, натрапчивото отсъствие от проведените срещи на вицепремиера Меглена Кунева. Основна тема в разговорите и с американския държавен секретар, и с британския външен министър е сигурността. Изолацията, в която беше поставен българския вицепремиер, отговарящ за сектор “Сигурност” в лицето на Кунева, е симптоматична. Има и друго, но за него – ще поживеем, ще видим.

По-важното е, че ни предстоят дни на изпитания, свързани с ролята, която се отрежда на България в съществуващите световни конфликти. Роля, която отново повтарям, е да бъдем обслужваща площадка при програмирана ескалация на конфликтите в Украйна и в иракски и сирийски Кюрдистан.

top
tumblr visit counter