Dec 28, 2007 публикувано от Борислав Цеков

НДСВ – завръщане във времето

 Това е моя статия, публикувана в днешния брой на в. “Политика”:

Краят на една политическа година винаги дава база за равносметки и оценки на политическите процеси и тенденции. Извън брауновото движение на десните формации, мъртвите вълнения в левицата и стремителния възход на герберите, струва ми се по-встрани от обществения поглед остана новият шанс, който центризма, като обществено и политическо поведение получи с реформите в НДСВ.

Доколкото този процес може да се окаже важна част от политическия пейзаж в по-дългосрочен план, поне според мен е важно да погледнем на него от по-принципна гледна точка, надхвърляща дребнотемието на жълтото люспене.
Пътят към изясняване на центристката и либерална идентификация на НДСВ и през тази година бе доста по-неравен и опасен за доброто политическо здраве от жълтия паваж пред Народното събрание. Създателите на овехтялото партийно статукво, които царят лиши от властови позиции в партията, внезапно станаха негови най-яростни отрицатели и се отлюспиха. Тъкмо поради тях, вгледани в себе си, жълтите загубиха инициатива и се бяха превърнали в пасивни наблюдатели на големия обществен дебат. 
Всичко това натрапчиво ме върна към един отдавна потънал в архивите на прехода вестник, където нечие талантливо перо преди години припомни една романизирана история за живота встрани от времето. В скоба, разказваше се за изолирано колониално владение, чийто губернатор поддържаше връзка с външния свят само веднъж на шест месеца, когато пристигаше кораб с провизии. Който му носеше и течението на в. „Таймс”, излизало през цялото това време. Губернаторът започваше да чете от най-стария брой. И така, преглеждаше само по един вестник дневно, изоставайки с цели шест месеца от ритъма на света.
Без всякакви излишни аналогии, се сетих за всичко това, защото имам усещането, че доскоро НДСВ, а оттам и цялото центристко пространство, живееха също по този начин – встрани от реалния ход на времето. Тичайки след събития, чийто обществен темперамент е отшумял. Въпреки политическите импулси, подавани от Симеон Сакскобургготски, твърде дълго НДСВ, в неговия предишен ръководен състав, сякаш тичаше на място. И досега се учудвам как мастити бивши министри и ръководни жълти партийци обикаляха парламентарните кулоари на 40-то Народно събрание, потънали в политическо безмълвие. Отдадени не на политическа борба за идеи и принципи, а на кротка консумация на властта. Всъщност този брежневски застой само кулминира през 2007 г., но иначе се беше превърнал в обичайно състояние на жълтата партия през последните три-четири години още от предходния мандат.
Това оковано в политическо бездействие вътрешно статукво, вероятно би убило всяка друга партийна структура. Но разликата между НДСВ и всички останали е, че жълтите имат за лидер цар. А царете, независимо от историческите превратности, имат онази, като че вродена способност да сменят хода на времето.
Това направи и Симеон Сакскобургготски на извънредния конгрес на жълтите, състоял се на 3 юни т.г., броени дни след като НДСВ едва успя да се задържи на електоралната повърхност, спечелвайки само едно кресло в Европейския парламент. С цялостната организационна и политическа реформа, която лично насърчи и извърши царят върна нормалния ход на политическото време в жълтата партия. Осуети занапред и подмяната, която предишните му подгласници успешно практикуваха – липсата на ясна политика да бъде завоалирана с процедурни хватки и псевдоюридически залъгалки. Или поне направи решаваща стъпка в тази посока, давайки шанс на един нов ръководен екип да преодолее хроничните слабости, които допринесоха за ерозирането на широкото обществено доверие в НДСВ – капсулиране и хронична политическа безидейност.
За съжаление не всички намериха своето място в рамките на тази нова царска линия – едни не успяха да сменят маршалския жезъл с обикновен партиен шинел; други показаха на дело, че са по-верни на своя непосредствен партиен патрон, комуто дължат власт и привилегии, а не на самия цар, в чието име са се „клели”.
По-важното обаче е, че царят не само се опита да подреди своята партийна къща, но и да очертае нова посока за развитие на либералните и центристки среди, чийто естествен лидер е именно той. Защото трябва да сме наясно, че в персонален план Симеон Сакскобургготски съвсем не е изчерпил общественото доверие, за разлика от НДСВ, което на този етап изглежда твърде изпосталяло в електорално отношение. Не бива, например, да се подминава с лека ръка факта, че царят има свои привърженици, които далеч надхвърлят партийния ареал на жълтата партия. На първо място това са умерените, образовани и успели хора. А на второ – носталгичните привърженици на царската фамилия. Както във всяко село има земеделец, така и царят има свои привърженици във всяка паланка – хора, чиято родова памет е свързана по някакъв начин с царското семейство или със самата монархическа идея. С други думи ако лично Сакскобургготски отново лансира теми и идеи, които стигат до умовете и сърцата на тези хора, без съмнение те могат да бъдат добра обществена база за една центристка либерална партия. Показателни за това в определена степен могат да бъдат и социологическите данни оповестени скоро след обособяването на жълтите люспи в нова парламентарна група, според които доверието в личността на Симеон е нараснало след решителните му действия по преодоляване на вътрешната криза в НДСВ.
За да се случи всичко това обаче има поне две изходни условия.
Първо, царят трябва да засили ролята си на политически пълководец, а не да оставя практическата политика в ръцете на други. Центристкия проект ще бъде по-реалистичен само ако се ограничат възможностите за създаване на нова „партия в партията”, каквато прочее беше създал кръгът около Панайотов, и възкачването на нов „вице-цар” със собствен котериен кръг, който е верен преди всичко на патрона си, а не на царя и неговата кауза.
И второ, тази по-активна позиция не трябва да бъде затваряна в тесните рамки на НДСВ, а да бъде адресирана реално към умерените обществени среди. Възстановяването на характера на НДСВ като широко движение може да стане само с личното участие на самия Сакскобургготски, а не от негови партийни наместници. Защото обществената доминация на крайния популизъм и крясъците на кръчмарския национализъм налагат широко взаимодействие на умерените и прагматични обществени и политически среди на базата на ясна либерална платформа. А понастоящем само царят имат потенциала да бъдат естествен притегателен център за такава политика.
Разбира се, всичко това минава и през предизвикателството да бъде стабилизирана сегашната конструкция на НДСВ в триъгълника „партия-парламентарна група-правителство”.
Отминаващата година очевидно няма да даде отговор на всички тези въпроси. Но политическото време през следващата 2008 г. ще бъде още по-сгъстено. Засега, изглежда Симеон Сакскобургготски успя поне да върне НДСВ в коловозите на политическата активност. Друг е въпросът дали жълтите ще намерят онази политическа енергия, която ще задвижи центристката композиция с достатъчна скорост, за да не остане отново встрани от времето. Иначе, царят знае как се кара влак. Въпросът е вагоните към него да са пълни и здраво скачени. Ще поживеем, ще видим…