Dec 25, 2007 публикувано от Борислав Цеков

Пристанищен град

По света има много морета. Миражни и мамещи. Или пък свъсени. И още повече пристанища. Гръмогласни или пък глъхнещи. 

Но само един град се намира там, където морето блещука като влюбени искрящи очи. Стига да имаш сърце да го видиш. 

Той не е импозантно шикозен. Нито надменно изискан. Красив е като сънено женско лице без грим и червило. 

Със сгради, които се усмихват уморено. Кафенета, които събират мечти от целия свят. Промишлени гъсталаци, оплели хиляди крайбрежни съдби. И минувачи, чиито мисли понякога ги превръщат в самоуки поети 

Град, който познава всички добродетели и всеки порок. Където времето не се забавя, нито ускорява, защото се чувства като у дома си. 

Пристанищен град, в който няма рибен ресторант, защото хората обичат морето… Бургас.