search
top

Равносметка по царски

logo.png Това е моя статия за последните събития в НДСВ, публикувана във в. Монитор от 3 декември 2007 г.:

Приключи още един етап от процеса на връщане на НДСВ към себе си. Симеон Сакскобургготски предприе единственото, което един истински лидер трябва да направи в една нормална политическа организация, когато в нея се формира котерия от хора, верни преди всичко на своите интереси и обвързаности, а не на каузата и личността, под чиито знамена с фанфарен звън са се събрали. More...След като даде достатъчно време и възможности за вътрешна консолидация, които за съжаление останаха неоползотворени, в крайна сметка, царят отстрани лично част от архитектите на котерийния кръг. Други напуснаха сами.
В тази, иначе неприятна и натоварена с негативни емоции сцена, няма нищо политически скандално, невиждано или недопустимо. И понеже вече се чува оттук-оттам колко недемократичен бил Симеон и каква „неморална разправа” бил извършил с „важните” хора в партията си, бих запитал нещо простичко. Кой сериозен политически лидер би постъпил другояче, щом опасността от вътрешнопартийно самоунищожение не отшумява? Бойко Борисов? Ахмед Доган? Или Иван Костов? Вероятно само Станишев не би сторил подобно нещо, но не за друго, а поради особеностите на БСП.
Защо ако изведеното до абсолют командно-административното общуване, да речем в ГЕРБ, се смята за нещо нормално, а според някои медийни герои даже симпатично, за царя се съди с друг аршин? При това в НДСВ въобще не става дума за полицейски порядки, а за естествените усилия на Сакскобургготски да подреди партията си и да подеме нова линия, насочена към преодоляване на хроничните слабости, наследени от предишния ръководен екип. Случващото се в централата на „Врабча” е логичен политически и организационен процес.
Няма да бъдат прави онези, които се нахвърлят върху „панайотките” безогледно. Защото с всички свои грешки и провали, много от тях все пак години наред работеха достатъчно добронамерено за НДСВ, макар и според собствените си колебливи политически разбирания.
Но още по-малко ще бъдат прави тези, които сега ще се опитат да обрисуват в тяхно лице невинните „жертви” на един „лош цар”. Защото напусналите и още неколцина, които може би ще се присъединят към тях по-нататък, формираха НДСВ повече по свой, а не по царски образ и подобие. Те, навремето, наложиха със силата на едно механично мнозинство създаването на партиен субект, какъвто Симеон никога не е желал. Те написаха до буква един от най-централизираните партийни устави, който не толерира никакво инакомислие. Те, лишени от утвърдени лични политически ценности, отхвърлиха предложенията НДСВ да се определи като либерална партия и вписаха в учредителната му декларация, че царската формация е част от семейството на Европейската народна партия. А после за една нощ се прекръстиха на либерали. Те разделиха все още единното НДСВ в  предишния парламент на „наши” и „не-наши”. Пак те бламираха с всички средства далновидната идея, обоснована лично от Ахмед Доган, за обединяване на трите либерални формации (НДСВ, ДПС, Новото време) в либерален алианс, което според всички сериозни анализи означаваше спечелване на изборите през 2005 г., оставяне на левицата вън от властта и втори мандат на либералното управление с министър-председател Симеон Сакскобургготски.
Тази кратка ретроспекция не е предназначена просто за късопаметните. Тя сочи, че с напускането на основните фигури от старата жълта върхушка, които не се примириха с оценката на царя за тяхната досегашна дейност, пред жълтата партия се отваря нов и напълно реален шанс за развитие и по-ясна политическа идентификация, като центристка и либерална формация. За изоставяне на един политически стил, станал пословичен с капсулиране, с хроничен недостиг на политически идеи и препускане след събитията. А понякога дори с преследване на кадрови и други интереси, с толериране на безличието и сляпото послушание в парламентарната група или партийната йерархия. Все симптоми, които доведоха до кризи, разцепления и отлив на обществено доверие от НДСВ.
Дали отделилите се от НДСВ ще сформират своя парламентарна група или партия, няма особено значение. Въпреки че, мнозина политически комбинатори ще се опитват да спекулират с това. Сигурен съм обаче, че „панайотките” достатъчно добре осъзнават, че въпреки своите финансови и пропагандни ресурси, поне засега те нямат своя самостоятелна кауза, нито пък политика, която да стане база за самостоятелно политическо поведение.
В дългосрочен план далеч по-важно е дали Симеон Сакскобургготски ще успее да утвърди НДСВ като либерален проект. В това отношение, поне според мен, пред него стоят най-малко три предизвикателства. Първо, да продължи консолидацията, включително с цената на още промени в триъгълника „партия-парламентарна група-правителство”. Второ, да възстанови характера на НДСВ като обществено движение, отворено към всички либерални и центристки среди и граждански структури. И трето, да създаде такъв механизъм на  политическо действие в НДСВ, който да ограничи възможностите за създаване на нова „партия в партията”. С други думи, да не позволи снемането на полуцарствения ореол от Пламен Панайотов, да бъде съпроводено с възкачването на друг „вице-цар” със собствен котериен кръг, който е верен преди всичко на патрона си, а не на царя и неговата кауза.
Вероятно това е част от пътя, който трябва да бъде извървян, за да се възвърне позагубеното обществено доверие. И отново да бъде вдъхнат политически живот на голямата идея за взаимодействие на либерали и центристи, които в обща „коалиция” със средната класа и новото поколение на България, могат да бъдат реален противовес на политическата профанизация и безогледния популизъм.
Както и да се развият събитията оттук-насетне, едно ми се струва, че е безспорно – със или без НДСВ, възхваляван или отричан, Симеон Сакскобургготски ще продължи да бъде сред основните политически играчи в българската политика, защото е естествен лидер на либералните, центристки и умерени среди. И, както съм казвал и друг път онези, които за пореден път се опитват да напишат политическия му „некролог” след време ще изглеждат като не особено далновидни разхитители на печатарско мастило.
Обратно в заглавната страница

top
tumblr visit counter