search
top

Из моя архив: Плажни размисли за политиката

Докато си прочиствах файловете открих едно материалче, което писах на плажа в Слънчев бряг през август 2005 г. за сп. „Егоист”. Понеже контраста между днешния мрачен и дъждовен ден и плажната разтуха, която се лее от текста, е доста голяма, го поствам сега. Пък и мисля, че много от слънчасалите ми словоизлияния тогава са си валидни и досега. (Безспорната разлика е обаче, че вече нямам никакво желание да стъпя в Слънчев бряг, след като се превърна в пренаселено курортно гето.) 

“30% Innocence, 45% Freedom, 25% Wonder”. Това не е поредната рецепта за успех, струяща от Colgate-усмивката на мениджъра на някоя глобална корпорация. Просто така пише на етикета на ризата ми, която лежи до мен под чадър № 120 на черноморския плаж, където се излежавам вече няколко години. В Слънчев бряг, точно пред дюните при хотел “Бургас”. Ризата е ETROilano), а въпросният етикет наподобява онези, предназначени да информират дрехопритежателя за материята, от която е стъкмено неговото тленно одеяние. Вместо изразителната скучноватост на обичайните надписи “толкова % памук, толкова % еди-какво-си”, италианският дизайнер явно е решил да разнообрази мисловната дейност на мързеливо препичащия се на морското слънце туристически труженик.
Всъщност, дали пък точно това не е рецепта за успех? Или пък за някаква опиумна безметежност, с каквато всеки индивид мечтае да се подвизава из заобикалящия го социум?
Докато Homo Sunny Beach, в какъвто съм се превърнал сега, си задава такива подчертано плажни въпроси, по полуобществения Канал 1 се предава извънредно заседание на парламента за избиране на правителствения “Франкенщайн”, сътворен от алхимическата смесица на дегизирани социалисти, либерали-царисти и етно-центристи.
Сещайки се за случващото се на жълтите павета, във ваканционния ми мозък изскача един не толкова плажен въпрос – каква е разликата между този ETRO-етикет и днешната българска партийно-политическа дреха. Всъщност, въпросът си е доста плажен. “По своята същност и характер”, както тъповато се изразяваха някога преподавателите по идеологически дисциплини (много, от които сега гордо се титуловат като “политолози”). Но… Да видим. Глътка Nesteа
За да пасва на актуалния политически фешън, формулата на ETRO трябва да се префасонира така: 70% Цинизъм, 15% Войнстващо невежество и 15% Просто бизнес. Дали е вярно, може би ще установим като разчленим така получените формули по двойки и ги претеглим.
 

30% Innocence vs 70% Цинизъм
Тук новата формула със сигурност е вярна. Не процент, промил “Innocence” няма в това 40-то поред Народно събрание, избрано с масово купуване на гласоподаватели – по 20-30 лв парчето. С клониране на ромски гласове чрез автобусни “екскурзии” за гласуване по два и три пъти в нарушение на закона. С използване на цялата държавна машинария в изгода на управляващите… Но дали е справедливо да замеряме с обвинения само политическите бонзи? Май, не чак дотам. Защото партийната развала вместо оглушителен плесник получи живителни сили от електоралния цинизъм. И така беше легитимирана отново. След последните избори, в които и цигани, и турци и българи си продаваха гласовете, невинността изчезна безвъзвратно от родната политика. И лъсна разликата между избиратели и електорални единици. Щом избираш с разума и сърцето си, значи си избирател, т.е. достоен гражданин. Ако обаче си амбулантен търговец, предлагащ за продан собственото си конституционно право на глас, значи си просто електорална единица. Те, електоралните единици, се прегърнаха с мнозинството политици в разбирането за политиката като покупко-продажба. И, следователно, са еднакво виновни! Колкото е виновен депутата, който точи бюджетни пари към партийния обръч от фирми, толкова са виновни и бай Ганчо и леля Цура дето взимат пари, за да благоволят да “решат” кому да поверят съдбините на държавата. И онези, които с “аристократично” презрение се пенявят “За какво да им гласуваме на тия?”, а след избори “патриотично” се възмущават колко “власт имат турците” или как нищо в България не вървяло, заради “ония в парламента”.
Така, че няма Innocence нито в парламентарната обител, нито из широките електорални степи. Политическият цинизъм като отровен облак се стеле и задушава свестните политици, които са в отчайващо малцинство във всички партии. Какво се чудим, че войводите бяха готови да се прегърнат с етно-центристите; либералите-царисти потъпкаха клетвите, че няма да се чифтосват с дегизираните социалисти; “атакуващите” се разпродадоха като китайски гуменки на пазара в Димитровград, а кметската партия, горката…? Просто, висша еманация на цинизма в действие – целта оправдава средствата. А целта е – да има свежи пачки двайсетолевки за следващите избори, щото бай Ганчо и леля Цура промяна и модернизация не искат. Те си искат 20 лв, “за да им гласуват.”
 

45 % Freedom vs 15% Войнстващо невежество.
И тук, нескромно казано, новата формула си е вярна отвсякъде. Ако погледнем на българската свобода като реформистки стремеж към модерността, към светлините на Големия Свят, към dolce vita за нацията, тутакси ще забележим, че тази свобода си има своите невежествени отрицатели, които упорито я задушават. Цели тълпи от такива! Противопоставящи се на всяка реформа, носеща свобода. Неспособни да сверят часовниците си с новото време. Тъкмо просветените граждани убедят по-безпросветните сънародници в правилността на поредната стъпка от модернизацията и тези, по-безпросветните, се запънат за следващата. Какво ли не изтърпя зажаднелия за социално-икономическа уестернизация човек на прехода. То не беше мъчителното убеждаване на “прогресивната” извънградска общественост през 1989-90 г, че плурализмът е хубаво нещо, че демократичният протест не е екстремизъм, както тръбеше стефанпродевата “Дума”, а комунистическата номенклатура трябва да бъде отстранена от власт. То не бяха разправии с текезесарката Радка Налбантова, която щеше да тръгва с комбайни за София да мачка стачкуващите студенти. То не беше рециклиране на промитите от съветската пропаганда мозъци на пролетарии, селски труженици и работническо-селска интелигенция, че НАТО не е враг, а паспорт за обетованата земя на световната демокрация. То не беше чудо…
И продължава да е. Защото, ако се замислим, решението за това как ще се развива страната през следващите 4 години взе не тази България, която живее в ритъма на модерния свят, а онази, другата – миришеща на вкиснато, с нужник в двора и черно под ноктите. Същата, която преди години се олицетворяваше от споменатата Радка Налбантова, а днес има своите нови лица:
На нахален таксиджия, убеден, че някой, (и най-вече политиците), му е отнел въображаемото “право” да почива, примерно, в Маями и го е запокитил на бунгало в Ахтопол. Без да си дава сметка, че дори американските му колеги не си помислят, че могат да се излежават на South beach или да пият по едно в Pearl или B.E.D. А знаят, че евентуално ще стигнат дотам, ако се образоват и работят още повече, а не, когато сенатор Х “ги оправи”.
Или на оскотял митингаджия, размахващ юмрук срещу “изедниците” без да се замисля, например, че обидно ниската му пенсия може да се увеличи не като “атакува”, а като даде шанс на новото поколение да я изработи.
Или пък на селски даскал, претендиращ за по-висок социален статус, а некадърен да си отвори текстов файл в Windows
Но каквото е посято на електоралното поле, такова намираме и в парламентарния хамбар. Същите противоборства се проектират и в “голямата” политика. Какъв ти Freedom в един парламент, избиран с пропорционални тюрлю-гювеч листи, спуснати от партийните босове?… Напротив, воинстващо невежество се зъби из парламентарни комисии и в пленарната зала за ужас на малцината, които все пак са в час. Колко нерви и изгубено българско време коства, например, да бъде победено невежеството на няколко оваляни в нафталин икономически мозъци, за да се прокара Закона за дружествата със специална инвестиционна цел или пък промените, даващи зелена улица на капиталовия пазар. Е, да, днес имаме бум на фондовата борса и на инвестициите в имоти… Ама, как да го разбере онзи нафталинения? Просто в рускоезичната литература от преди 20 години, на която е застинал, такива неща няма.

…………….
Докато плажословослагателствам, един приятел от парламента ми пуска SMS, че правителството на Станишев е избрано. Честито! Особено на обръчите от фирми. След 52 дни задкулисни маневри, обличани за пред публиката в кухи, високопарни фрази най-сетне се случи това, което просветените граждани знаеха още преди изборите. Че НДСВ ще се коалира с БСП. А ДПС ще разшири участието си във властта не толкова заради клонираните ромски гласове, произвели изкуствено повече депутатски мандати за движението, колкото заради наддаването за президентските избори. И желанието на Първанов отново да се издигне на гребена на етническия вот.
……………….

Но да се върна на плажните размисли.
 

“25% Wondervs 15% Просто бизнес
Тук тържеството на новата формула е безапелационно! Просто в нашата политика чудеса няма. А и нищо вече не може да ни учуди. Е, да – вместо да бъдат изгонени от храма, търговците бяха въведени в него с почести. За да го разрушат! Но това не е чудо, а направо анти-чудо.
Че за мнозина в парламента политиката е просто бизнес най-добре илюстрира една показателна случка. Някъде през 2003 г. се избираше една важна държавна комисия. Докато депутатските ръце шареха из пултовете за гласуване, един рафиниран етно-политик се доближи до по-млад депутат от друга партия и с укорителен тон подхвърли “Ти не знаеш ли, че за всеки такъв избор се слага нещо в джоба? Просто бизнес. А ти натискаш копчето ей-така… Системата ще те изхвърли.”
Така че, изводът е ясен: 70% Цинизъм, 15% Войнстващо невежество и 15% Просто бизнес.
По тази рецепта изглежда е забъркано и новото ни правителство на “европейската интеграция, социалната отговорност” и не-знам-си-какво. Истинско вавилонско смешение на ценности и предизборни обещания. Противоестествено съешаване на взаимноизключващи се принципи и политики…
Няма какво да се учудваме – ще бъде все така, докато избирателите не вземат връх над електоралните единици. И не си извоюват мажоритарни избори, право на референдуми, регламентация на лобизма и всички други модерни политически оръжия за просветения гражданин. Чак тогава ментетата ще започнат да изчезват. Имам предвид ментетата в политиката. Защото от пазара в Каблешково, на 15 мин от Слънчев бряг, който е истинска Мека на евтините имитации на маркови дрехи и парфюми за чуждоезичната туристическа маса, надали някога ще изчезнат. За тях “бронебойни патрони няма открити”.
Basta! Време е за ягоди, потопени в тънък слой балсамов оцет и коантро…
А може би и още нещо…
  

Обратно в заглавната страница     

 

top
tumblr visit counter