search
top

За пъпчивата съвест на една прес-титутка

В последните дни, един “журналист” си позволи да тиражира в малкия си сайт серия от лъжи, клевети, обидни твърдения и пропагандни внушения за мен лично, за представители на Движение “Модерна България” и на Института за модерна политика. Нямам навик да влизаме в полемики с подобни словоблудци. Токсични са. За сметка на това, вижте фактологията, която изнасят медиите за този храненик на Любо Пъпката – Евгени Петров. Ето какво пише сайтът за разследваща журналистика “Афера”:

“България се срина по медийна свобода във всички международни класации. Мнозина търсят проблемите главно в медийната собственост, но това не обяснява изцяло нещата. Немалка част от проблема са и мръсните съвести на някои стари кучета в журналистиката, които помиярстват от години из медийното пространство. Мръсни, защото за тях медиите и перото не са оръжие на обективността и справедливостта, а средство за обслужване на конкретни интереси по системата „който плаща, той поръчва музиката“.
По стар байганьовски мурафет те са готови да викат „да живей“ или „долу“ в зависимост от финансовата инжекция, която получават или дебелия портфейл, към който искат да се домогнат. Без принципи, без професионална етика. С миризма на продажност, обилно парфюмирана с претенции за обективост.
През последните месеци из тези миризливи кьошета на медийното пространство изпълзя един позабравен дългогодишен храненик на скандалния Любомир Павлов – Пъпката. Става дума за Евгени Петров – журналист, който през последните години никой не иска да ангажира на работа в сериозна медия. Защо ли? Вероятно поради пословичната му повратливост и доказана обвързаност именно с кръга около Любо Пъпката. Да припомним, че Любомир Павлов е един от мистериозно забогателите покрай тъмните сделки в Столична община и Общинска банка бизнесмен, разследван за пране на пари по повод разкритията за придобити от него милионерски палати в Кан на френската ривиера.
Изпълзя на светло Евгени Петров и що да стори? Първо се скара със съдружника си в един малък интернет сайт vevesti.com. И второ, подложи се за пощенска кутия на пропагандната акция на Борисов и Цветанов, които му подхвърлиха „медийно разследване“ за дома, в който живее Николай Бареков. По-интересно е обаче да се върнем на скандала с vevesti.com.
Напускайки този сайт, Евгени Петров се проявява като същий Цар Киро, но не в алкохолното производство, а в журналистиката. Създава менте. Сайт със същото наименование – vevesti, но с окончание .bg вместо .com. И започва да води агресивна пропаганда в полза на Борисов и Цветанов. Едва ли е случайност, че сайтът-менте се хоства не от някоя от десетките независими хостинг-компании, а тъкмо от „Нетинфо”, за която в публичното пространство се говори, че е под контрола на Бойко Борисов. Любопитното е, че самата компания “Нетинфо” не предлага публично хостинг услуги, т.е. те разбира се разполагат със съответните сървъри, но ги ползват само за своите сайтове. Явно сред “своите” на Бойко Борисов е и менте-сайтчето на Евгени Петров.
Vevesti.bg, който очевидно е по-скоро личен блог на самия Евгени Петров, а не „електронен вестник“, както той се самопределя, прелива от манипулативни материали и внушения срещу всеки, който не пее в хора на ГЕРБ и Реформаторския блок. По убеждения?! А, дано, ама надали. И това личи от богатата творческа биография на този медиен „Цар Киро”. Ето някои факти, по които всеки може да съди за какво иде реч.
Немалка част от кариерата му е в служба на скандалния бизнесмен Любо Павлов, по известен като Любо Пъпката. По време на тройната коалиция, Пъпката заедно със съпругата си Диляна Грозданова създават ултра жълтата газета „Експрес“. Познайте кой ръководи „медията“. Директор е Евгени Петров, а главен редактор съпругата му Данка Василева. Сега се дръжте да не паднете – в изданието специална колонка има… Бойко Борисов, който тогава е столичен градоначалник. Така наречената „Колонка на кмета“ влиза в историята на българската преса, като емблематичен пример за медиен слугинаж и клиентелизъм. Разбира се, вещо и професионално ръководен от същия Евгени Петров. Изданието щедро тиражира и фалшивите социологически манипулации на брата на Любо Пъпката – Юлий Павлов. Няколко години след това медийните апетити на Пъпката вече се пренасочват към „Труд“, „24 часа“ и „168 часа“ – в съдружие с едно от лицата на олигархичната групировка „Капитал“ Огнян Донев, придобиват изданията от германския холдинг „ВАЦ“. Верният Евгени Петров отново е призован на служба – съпругата му става главен редактор на „24 часа“, а той дежурен писач на коментари и „анализи” в трите издания на олигархичния кръг. Както се знае тези издания пазеха режима на Борисов като верни овчарски хрътки.
Преди да се случи всичко това Евгени Петров се изявява като служител в апарата на царската партия от времето, когато Кобурга беше на власт. През 2003 г. той е назначен за пресдиректор на парламентарната група на НДСВ. След залеза на царистите, години по-късно „медийният Цар Киро” прави нов опит да се отърка около политиката. През 2012 г. се появява на учредяването на непартийното движение „Модерна България”. На въпрос на редакцията за участието на платеното перо на Любо Пъпката, лидерът на движението Борислав Цеков първоначално отказа коментар, но после заяви лаконично: „Този човек по никакъв начин не е участвал след създаването на движението. Сам поиска да се включи в инициативния ни комитет, но скоро след това поиска да му се плащало за ПР-услуги. Отклонихме го любезно, защото нямаме нужда от хора, които искат да осребряват участието си в едно гражданско движение, а и защото няма необходимите професионални качества за ПР. Факт е, че на последните избори той работеше за друга политическа сила”.
От периода на управлението на НДСВ и ДПС обаче си заслужава да бъде припомнен друг показателен за манталитета на Евгени Петров случай, който на времето получава широк медиен отзвук. През 2002 г. той раздава щедри медийни изявления как е бил поканен от Делян Пеевски, за да прави партийния официоз на управляващата партия НДСВ. Както пише Медиапул на 17 май 2002 г., Евгени Петров заявил, че Делян Пеевски му е възложил разработване на цялостна медийна стратегия на партията, както и концепция на вестника. Всичко, хвали се Петров, било подготвено за скорошно стартиране на изданието – база, техническо оборудване, рекламни тарифи, дори журналистическият екип почти бил сформиран. Тогава, естествено, за Евгени Петров Делян Пеевски е добър. Може би защото „обективният” журналист е потривал жадно ръчички в очакване на тлъсти пачки. Начинанието обаче не сполучва поради някакви търкания в царската партия и за „честния” Евгени Петров, доскорошния му възложител Пеевски става не просто лош, а направо олицетворение на злото. Така e и днес в менте-сайта vevesti.bg. За сметка на това днес добри за Петров са сикаджията Борисов и оплетенията в скандали за имотни афери, масово подслушване и полицейско насилие бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Защо ли? Като гледате миналото на Евгени Петров, съдете за настоящето му.
Въбще, падението на медийната свобода у нас е свързано и с наличието на такива пъпчиви медийни съвести. Защото качествена журналистика не се прави от прес-титутки, по сполучливия израз на един харвардски професор.”

Илия Костов

http://afera.bg/mishena/58351.html

top
tumblr visit counter