search
top

Конституцията не позволява референдум за задължително гласуване

Това е мое становище по предложените от президента Плевнелиев въпроси за референдум, публикувано от БГНЕС:

2014-01-31 12:37:58 БЕЗ ФИЛТЪР

Цеков: Конституцията не позволява референдум за задължителното гласуване

В продължение на близо две десетилетия съм последователен застъпник за разширяването на пряката демокрация у нас. Доказал съм го и със законодателни инициативи в парламента, и с конкретни граждански и политически действия извън него.

За разлика от президента Плевнелиев, чието отношение към референдумите и допитванията датира от влизането му на “Дондуков” 2 преди три години и се люшка според конюнктурните интереси на политико-олигархичните среди, към които принадлежи. Люшка се от отрицателната си позиция към правото на гражданите да се произнесат пряко за съдбата на ядрената енергетика, до последното му предложение за пряко допитване по някои въпроси на избирателната система. Все пак поздравявам тази еволюция на държавния глава. Не отричам и необходимостта именно президентската институция да бъде катализатор на пряката демокрация по наистина важни за гражданите въпроси. Но дотук. Защото конкретните въпроси, които възнамерява да предложи за обсъждане в Народното събрание г-н Плевнелиев бламират самата идея за референдум – било поради противоконституционност, било заради липса на потенциал да променят реално избирателната система. В тази посока следва да подчертаем и деликатните възражения срещу президентската инициатива от страна на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова.

Защо казвам, че въпросите, формулирани от президента, бламират идеята за референдум?

Най-вече защото искането на държавния глава с национален референдум да се реши дали да бъде въведено задължителното гласуване повдига много сериозни въпроси от конституционноправно естество. Да оставим настрана в случая дискусията “за” или “против” самото задължително гласуване и да се съсредоточим върху въпроса може ли това да се реши чрез референдум. Моето становище е категорично отрицателно! Конституцията не е едноизмерно четиво – анализът на конституционните норми в тяхната цялост, систематика и взаимовръзка, недвусмислено сочи, че би било в противоречие с Конституцията въпросът за въвеждане на задължително гласуване да се поставя на национален референдум.

Правото да се гласува е едно от основните граждански права, предвидено в Глава втора от Конституцията “Основни права и задължения на гражданите” (чл. 42). За да се въведе задължително гласуване следва да се приеме концепцията, че участието в изборния вот или в национални референдуми е не само индивидуално право, а и своего рода публична функция, която всеки гражданин осъществява като израз на народния суверенитет, за да се гарантира функционирането на демократичната система. Дори и да възприемем тази концепция обаче, поставянето на този въпрос на референдум е недопустимо според действащата Конституция. Защото влиза в колизия с принципа за неотменимост на основните права на гражданите, прокламиран изрично в чл. 57. Тази разпоредба въвежда две забрани:

Първо, абсолютна забрана за дерогирането на изчерпателно изброени основни права – правото на живот, забраната за мъчения, изтезания, нечовешко третиране и насилствена асимилация или за принудително подлагане на медицински и научни опити; правото на справедлив процес; неприкосновеността на личния живот; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи.

Второ, въвежда и относителна забрана за дерогиране или ограничаване на всички останали основни права и свободи, в т.ч. на активното избирателно право – правото на всеки гражданин да гласува в избори и референдуми. Те могат да бъдат ограничавани, но не и напълно отменяни, само временно, само за отделни права, със закон и то единствено при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение.

Принципът на неотменимост на основните права и свободи е гаранцията, която въвежда модерния конституционализъм срещу “ваймарския синдром” – онзи текст от Ваймарската конституция на Германия, който е позволявал цялостна отмяна на гражданските права в извънредни ситуации и така отваря вратите за човеконенавистния нацистки режим.

Може ли принципът на неотменимост на основните права да бъде заобиколен с референдум? Може ли правата и свободите, предвидени в глава втора от Конституцията, да бъдат отменяни или ограничавани с конституционен закон – тоест със закон за изменение и допълнение на Основния закон? Отговорът е отрицателен. Правата на гражданите не могат да бъдат поставяни в зависимост от политическата конюнктура или от волята на едно временно политическо или обществено мнозинство. Та нали утре някому може да хрумне да отмени тайната на кореспонденцията или правото на мирни събрания и протести, например. Неслучайно Конституцията предвижда, че самият принцип на неотменимост на правата, уреден в чл. 57, може да бъде променян само от Велико народно събрание (чл. 158, т. 4).

Неотменимостта на основните права означава, че по пътя на референдумите и поправките в Конституцията предвидените в глава втора основни права и свободи могат да бъдат само разширявани, но не и ограничавани или дерогирани. Въвеждането под каквато и да е форма на задължително гласуване съставлява в най-мекия си вариант ограничаване и модифициране на активното избирателно право. А в най-крайния – трансформирането му в гражданско задължение. И в двата случая, това би било в противоречие с принципа на неотменимост на правата по чл. 57 от Конституцията.

Чух някой да казва, че нямало конституционен проблем, защото и сега конституционното право на обществено или здравно осигуряване съществувало паралелно със законовото задължение да се плащат съответните осигуровки. Това твърдение е несериозно, най-малкото защото осигуровките са специфичен вид данък, а плащането на данъци и такси е изрично предвидено в Конституцията задължение на гражданите.

Що се отнася до другите два въпроса, лансирани от президента, те не носят подобен противоконституционен заряд, но на практика поставянето им на референдум е безсмислено. Въпросът: “Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, е твърде общо формулиран и едва ли би довел до съществена промяна. Какво като референдумът отговори с “да” на този въпрос? Какъв е отговорът на въпроса каква точно част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно – пет, петдесет или половината? Нали вече имахме пример с 31 мажоритарни депутати? И какво от това!

Въпросът за електронното гласуване, поставен така общо и по принцип също не води до нищо. Просто удар във въздуха. Не съм съгласен с мненията, че решението на Конституционния съд, с което беше обявена противоконституционността на експерименталното въвеждане на електронно гласуване в сегашния Изборен кодекс, е пречка да бъде поставен на референдум. Това решение се отнасяше до конкретни законови разпоредби, въвеждащи тази възможност за упражняване на избирателното право по конкретен начин. КС не е обявил по принцип електронното гласуване за противоконституционно. Проблемът е в технологичното обезпечаване на тайната на вота – ако се намери добро решение, няма да има и конституционен проблем. Но дори и референдум да се произнесе в полза на електронното гласуване, това не означава, че е намерено това технологично решение. По този начин предложението на президента не допринася с нищо за тази промяна в избирателната система.

Въобще, въпросите, предложени от президента Плевнелиев са един доста конюнктурен ход, който твърде прозирно обслужва целите на неговото противопоставяне срещу сегашното управление. Те не са насочени към реална и дълбока изборна реформа, каквато гражданското общество желае. И за каквато, прочее, президентът можеше да работи още като част от управлението на ГЕРБ, но не го направи. Напротив, беше съгласен с кодекса “Фидосова”.

И накрая – институционалната инициатива за национален референдум не бива да бъде похабявана и обезценявана със случайни кабинетни хрумвания. Въпросите трябва да се преценяват не само от гледище на техния обществен и политически ефект, но и като съобразеност с Конституцията. Защото гражданите нямат нужда не само от фасадна демокрация, но и от имитационни референдуми. /БГНЕС

————

Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ и активист на непартийното Движение “Модерна България”.

София / България

top
tumblr visit counter