Заплати – добре! А реформи???
Протестът на учителите е повече от справедлив. Правителството си заслужава уличния натиск. Но ако оставим настрана солидарността с протестиращите, която вярвам повечето от нас изпитват, и помислим наистина за бъдещето на средното образование у нас, трябва да е ясно, че преди да говорим за заплати, трябва да искаме реформи. Темата е доста дълга, но в едър щрих нещата ми изглеждат така:
- около една трета от сегашния учителски състав трябва да бъда съкратен, защото е излишен – в ЕС средния брой ученици на един учител е 20, а у нас 12 (тук не става въпрос просто за статистика, а за качество на образованието и за ефикасно използване на публичните финанси);
- всички училища, които едвам кърпят бройки и паралелки трябва да бъдат закрити (тази история, дето в Сусурлево имало школо от не знам си колко години и според патриотичната селска общественост трябвало да се запази и днес, независимо, че има само 12 ученика трябва да се прекрати веднъж завинаги);
- по-високи заплати трябва да се предвиждат само за учителите, които са в крак с изискванията за модерно образование.
Естествено има още много неща. Но сторим ли това, ще бъде глътка въздух. В противен случай средното ни образование ще се маргинализира тотално. А никой не иска точно това за децата си, нали?