search
top

Статуквото трябва да се бори!

Подкрепям позицията на Петър Кичашки:
Още в първия ден възразих остро срещу окупацията на СУ. Намирам я за акт на политическо безсилие, да не говорим, че е нелогична. Да не харесваш Орешарски и да затваряш университета е като да не харесваш президента и да окупираш НДК. Логика? Не, мерси.

Акт на безсилие е, защото, когато искаш да свалиш правителството, окупираш Министерски съвет. Да, знам, веднага го има аргумента – “ама ние го окупирахме, те не подават оставка”. Значи това не е достатъчно. Продължавате да го окупирате, разраствате протестното движение, събирате още и още хора, групи, организации и продължавате с натиска. Да, ама не, по Петко Бочаров. Вместо да се разширява влиянието на протеста, да се търси как да се включат и хора от страната, как да има още по-голяма масовост, то какво стана – затвори се протестът, окопа се около няколко лидери от старата десница и готово. Убиха го.

Казвам това с огромно съжаление. Бяхме първите, които казаха на Орешарски да се готви за избори 2 в 1 през май 2014 г. Преди Пеевски, преди ДАНСwithme. И аз все още го искам – Орешарски би трябвало да подготви няколкото нужни реформи като нов Изборен кодекс, нов закон за референдумите и прочие, след това да си подаде оставката, да се подготвят нови избори и да видим волята на народа. Да, ама няма да стане. Защото широката маса от хора, които са против задкулисието, които излязоха в първите дни на протестите, вече не са по площадите. Вече не сме по площадите. Защо?

Защото в един момент с ужас осъзнах, а може би не съм и единственият с такова “прозрение” – протестът срещу олигархията, се превърна в протест срещу олигарха. Заменихме недоволството срещу задкулисието, с недоволство от Цветан Василев и Пеевски. Има защо да сме несъгласни с тяхното шумно пребиваване в публичния ни живот. Но няма ли причина да сме несъгласни и с Прокопиев? По-малко олигарх ли е единият от другия? Има ли “добър” олигарх и “лош” олигарх? Оказа се, че за една част от протестиращите към днешна дата има. Чувам скандирания срещу едните, но не чувам нищо срещу другите. Между другото онзи ден в Капитал имаше статия, която обяснява как не трябва да се отразява недоволството срещу протеста и окупацията, щото не било обективно. Добре, Гьобелс!

И като за капак на цялата какафония се появи “онзи” списък, в който фигурира и моята скромна личност. То щеше да е смешно, ако сайтът с помпозното име “Антиправителствена информационна служба – НОрешарски”, не го беше препечатал, с което ясно превърна хунвейбинското дадзибао от комичен в трагичен символ на политическа немощ. Плюйте си, на мен не ми пречите. Но най-трагичното е, че голяма част от хората в този списък разбират правото на отсрещната страна в спора да има мнение. Никога няма да отрека, че позицията на окупатори и протестиращи е валидна. Не съм съгласен с нея, но я има, тя има своите поддръжници и не може да бъде отречена. Само че трагичността идва от там, че тези, чиято позиция никой не отрича, отричат позицията на всички останали.

И така, в това цунами от размисли и страсти, но не по Вучков, а по #occupySU стигам до един прост извод. Статуквото има много лица. Защото статуквото, приятели, не е само управляващи и властимащи. Те са едната част от него. Не по-малка част от статуквото са и тези, които се борят на живот и смърт да се върнат на топлите и удобни кресла на властимането. Статуквото са всички онези, които тичат по терена на хорската надежда за по-добро бъдеще, но вместо да го правят в интерес на хората, го правят в личен интерес. Статукво са всички онези публични говорители, които се борят да оставят след себе си… нещо за себе си. БСП е част от статуквото, ГЕРБ е част от статуквото, ДПС е част от статуквото, АТАКА е част от статуквото. Но част от статуквото са и тези, доволни от правилата на играта, но недоволни от конкретното раздаване. Псевдореформатори с министерски биографии, граждани на повикване и медиен слугинаж. Който се припознава – да извинява. Това също е част от статуквото.

Политиката, особено в нашите проядени условия, изисква известна доза себеотрицание. Да си готов да направиш нещо, което дори не е в твой интерес. Да привлечеш съюзници в борбата с едно задкулисно правителство, съюзници, които по принцип може и да не харесваш. Да си готов да се откажеш от партийните си субсидии, от партийните си привилегии. Да си готов да минеш процедура за отзоваване, да си готов да се изправиш пред избралите те хора и да ги питаш – “Справям ли се?” и ако отговорът е “Не”, да си хванеш багажа под мишница и да изчезнеш. Не може само да искаш, трябва и да даваш. И всеки, който днес крещи “оставка” не, за да смени правилата на играта, а за да измести едните и да дойдат другите играчи на статуквото, за мен е в грешка.

Има много млади и чистосърдечни хора, които искат оставката на Орешарски и искрено искат промяна на правилата на играта. Моят съвет към тях – огледайте се. Ослушайте се. Вижте кой ви подкрепя. Вижте кои медии използват всички пропагандни инструменти, за да ви подкрепят. Пропагандни инструменти, които се различават от инструментите на враговете ви само по посоката на движение – онези са срещу вас, а тези зад вас. По нищо друго. Запитайте се защо?

Ако отново се вдигне енергията срещу всички олигарси, ако отново се надигне вой срещу всяко задкулисие, ако отново се изправим срещу безконтролността на властта, ако всичко това се случи – отново ще ме видите рамо до рамо с вас на площада. До тогава ще продължавам да бъда удобен за нападения от вашите крепители, ще ме пишат в още списъци и прочие. Няма лошо. Аз не съм злопаметен, макар да чух за себе си, че ми плащало БСП, че съм бил агент на ДС, че съм измамник, крадец, лъжец, че с участието си и във февруарските протести съм бил “върнал Бузлуджа на жълтите павета” и все други такива мили думи. Но за разлика от мен, много от хората, които са нападани днес, ще помнят дълго време тези атаки. И проблемът е, че с това високомерие на крепителите на протеста и пиар-обслужващия персонал, протестиращите ще изгубят много от принципно подкрепящите ги, които обаче не искат да сменят един олигарх с друг, а искат смяна на тази проядена и гнила система.

Статуквото трябва да се бори. Всеки ден. Неуморно. Без спиране. Удар, след удар, след удар, докато не сменим този модел на безконтролност. Дори това да значи, че срещу теб ще бъдат както управляващи, така и домогващи се до управлението. Дори и понякога да изглежда сякаш си сам срещу всички. На мен не ми пречи, аз не съм сам и ще продължавам. Можете да сте сигурни в това.

top
tumblr visit counter