search
top

Студентите: окупацията – световна революция или сбирка на кибици в СУ

Фейсбук групата Специалност “Право”- СУ от няколко часа ври и кипи. Декларацията за окупация на сградата на Ректората отприщи полярни реакции на студентите по право – от възторг до яростно отхвърляне. Публикуваме сатиричния коментар на Красимир Николов, студент в СУ:

” Не разбирам каква е идеята на въпросната окупация. Какво смятате, че ще постигнете?

Сценарий 1:
Обществото си казва “Какви чудесни млади хора, имат прогресивни и реални идеи за бъдещето на държавата, смели са, противопоставят се на властта, залагат собственото си следване на карта в името на справедливостта и истината!” По улиците се спускат екзалтирани граждани от всички възрасти, плетящи цветни венци и носещи хляб, сол и супа на окупиралите СУ, внезапно отворили очи и видели, че ако нещо ще спаси тази държава, това са въпросните студенти. Токушев, Пеевски, Станишев, Орешарски и всички останали осъзнават грешката си, скубят си оределите косици и подават оставка, след което се насочват към 272, за да молят прошка. Сформира се привременно правителство, начело с Христо Христев и Георги Близнашки, защото изглеждат добре по телевизията. Учредява се Специален отряд за борба с олигархията, който действа като тайна полиция и се съставен предимно от участвалите в окупацията студенти, доказали се вече като цвета на българската политическа мисъл. Всички, които са били против инициативата, проглеждат и плачат от вина и умиление.

Сценарий 2:
Кибичите още няколко дни в СУ. Правят се още импровизирани лекции с известни лектори като Христо Христев и Георги Близнашки, които всеки може да слуша по 4-5 часа седмично при нормално протичащи занятия. Правят се страхотни дискусии на тема гражданско общество, морал, принципи, идеали и прочие, които повдигат духа на окупаторите като речта от “Смело сърце”, но иначе са лишени от каквато и да е практическа полза и прагматизъм. Хората, които всъщност искат да учат, но са горе-долу неутрални в ситуацията, се настройват негативно, защото окупаторите си мислят, че са достатъчно прави, за да не им пука дали погазват само правата на виновните или на всички останали. Тези, които не одобряват, направо се озлобяват, защото виждат в лицето на окупацията само една безкрайна наглост. Хората, срещу които е насочена окупацията, си клатят весело краката – дреме му на шапката на Токушев, че няма къде да си изнася лекциите, даже се радва, че не се налага да ходи до университета. В крайна сметка става ясно, че реален резултат от окупацията няма да има, защото няма реална дейност – много време, енергия и потенциал, похабени в приказки и манифестации, които по никакъв начин не променят статуквото. Не се появява нова, достатъчно авторитетна, но същевременно заслужаваща доверие партия, която да обедини всички протестиращи. Не се ражда проект за нова Конституция, нов Закон за политическите партии, дори нов вътрешен правилник за функционирането на университета. Накрая всички се разотиват, чувствайки се адски доволни и горди, като френски революционери, балкански четници, полски студенти през 89-та, изобщо, хора, отстояли позицията си.”

Автор: Красимир Николов (от Фейсбук)

______________________________________________________

top
tumblr visit counter