search
top

През 2013 ще паднат много маски

BNEWS: Референдум да даде възможност на гражданите да отзовават депутати и съветници, замесени в корупциони сделки, искат от Движение Модерна България. Как може да стане това разказва идеологът на организацията Борислав Цеков в интервю за BNews:
– Г-н Цеков, движението, на което сте идеолог, „Модерна България”, обяви намерение за събиране на подписи за нов референдум, с който да се намери механизъм за отзоваване на депутати. Не са ли напразни усилия това при положение, че толкова години очевидно никой не иска да има такъв механизъм?
- Хората трябва да имат възможност да отзовават калпави политици без да чакат години до следващи избори. Никой от партийното статукво не иска да се даде подобна възможност на гражданите. По две причини. Първо, не е изгодно на олигархията, защото за нея овластените граждани са като тамян за дявола. Второ, повечето партийни централи по правило не искат гражданите да имат такова „оръжие”, защото това ограничава безконтролната им власт.
Идеята за отзоваване досега е ползвана само като политическа фразеология, но никой не е предлагал конкретна процедура как да става това. И никой не е преминавал към конкретно гражданско или политическо действие извън дискусиите. За да преодолеем тази съпротива, няма смисъл да се „молим” на партиите. Има един ефикасен механизъм, който позволява да се предизвикат промени в системата без да питаме партиите. Това е гражданската инициатива за национален референдум. Затова Движение “Модерна България” и неговите повече от 70 граждански структури и инициативни комитети ще започнат през новата година национална подписка с искане референдум по този въпрос да се произведе едновременно със следващите парламентарни избори. До бюлетините на партии и коалиции да има и бюлетина с „да” или „не” за въвеждането на подобен демократичен механизъм. Към въпроса за отзоваването има вероятност да добавим и въпроса за въвеждането на индивидуална жалба към Конституционния съд. Това ще е първият граждански референдум, защото ще е поискан не от партии, а от организации на гражданското общество и ще е по въпрос, който е вън от дневния ред на партиите. Но това не означава, че не очакваме и партиите да погледнат сериозно на този въпрос и да подкрепят идеята, след като тя набере гражданска мощ. Нали управляващите се влияят от общественото мнение и са отворени към гражданите? Нали опозицията иска повече демократични механизми? Защо да не припознаят тази идея?
- Как точно си го представяте като процедура
- При наличието на конкретни основания – напускане на листата, с която е избран, конфликт на интереси, корупционни прояви, избирателите трябва да могат да поискат отзоваване. През януари ще организираме експертна дискусия на юристи-конституционалисти, която да прецизира всички детайли. Трябва да се знае, че такива механизми работят успешно в САЩ, Канада, Щвейцария, че даже и в Латвия, където през 2008 г. с референдум гражданите задължиха парламента да въведе процедура за отзоваване на целия парламент при наличие на корупционни скандали. И след след въвеждането му беше приложен успешно през миналата 2011 година. В САЩ само за миналата година има 150 случая на отзоваване на щатски конгресмени, губернатори и кметове, половината от които постигат целта си. Популярен е примерът с Арнолд Шварценегер, който беше избран за губернатор на щата Калифорния, който има мащабите на седмата икономика в света, след като заемащият поста беше предсрочно отзован от избирателите и се насрочи нов избор. Този граждански контрол е ключов за оздравяването на политическата система и за подобряването на кадровата селекция на партиите. За да бъде отзоваването демократично и да не позволява разправа на мнозинството с опозицията, то процедурата трябва да е следната. Първо, при наличието на посочените основания по инициатива на определено число избиратели от съответния избирателен район следва да се стартира процедура за отзоваване. Второ, процедурата има характер на позитивен вот, на гласуване “за”, вот на доверие – тоест, за да запази поста си, политикът трябва да получи подкрепа от не по-малко от гласовете, с които е бил избран. С други думи – да постигне своята избирателна квота. Ако е бил избран с 500 гласа, поне толкова трябва да получи, за да потвърди доверието на хората. Независимо че мнозинството и опонентите му могат да са в пъти повече.
- Сега се говори повече за мерки срещу икономическата криза и преки ползи за живота на хората. С какво ще се подобри живота им, ако се въведе такъв механизъм?
- Ще даде възможност суверенът, т.е. гражданите да имат свое “оръжие” срещу калпави и корумпирани политици, които злоупотребяват с доверието на избирателите и правят калпава местна или национална политика, която вреди. Не да се чакат следващите избори, а да може да се реагира веднага. Партиите са фундамент на демократичната система. Но гражданите трябва да имат средства за контрол върху политиците без непременно да минават през партиите, защото често те се превръщат в приятелски кръгове, клики и капсулирани инструменти за реализирането на властовите амбиции на група хора, а не са идеологически и ценностни общности, които искат да реализират конкретна визия за страната, общината или населеното място, в което живеем. Въвеждането на механизма на отзоваването ще е само една крачка към смяната на системата – от система на олигархично и централизирано управление, към повече власт на гражданите. Другият въпрос, който вероятно ще поставим – за въвеждането на индивидуална жалба пред КС, е също нова възможност за хората, овластяване на гражданите. Не да се тича непременно до Страсбург, а да има и още една възможност за защита на правата у нас.
- Как преценявате шансовете си? Ще съберете ли 500 000 подписа, за да задължите парламента да гласува промени, с които да въведе отзоваването на депутати и общински съветници?
- Ще ги съберем. Идеята е силна и има над 60 % обществена подкрепа, съгласно социологическите изследвания на Института за модерна политика. Само след като се анонсира благодарение на вас медиите, нашето намерение, изразено на заседанието на Националното представителство на Движение “Модерна България”, през имейлите и Фейсбук дойдоха десетки предложения за доброволци и помощ при организирането на подписката. А още не сме започнали! Разбира се, няма да разчитаме само на нашите организационни възможности и гражданска енергия, а ще се обърнем и към всички онези автентични граждански организации, които работят, всеки в своята леха, за смяна на системата и повече власт за гражданите. В инициативния комитет, който ще бъде обявен през февруари, когато ще е официалното начало на подписката, ще поканим много и различни граждански активисти, обществени фигури, интелектуалци и представители на академичните и деловите среди.
- Смятате ли, че и в други обществени институции трябва да се даде възможност за отзоваване?
- Отзоваването се отнася до изборни представители. За изпълнителната власт и администрацията си има други механизми за контрол.
- А в религиозните? Защо миряните да нямат право да избират или отзовават митрополитите в Светия синод?
- О, навлизаме в напълно различна територия, в която държавата и политиците нямат място. Всички вероизповедания за отделени и независими от държавната власт и автономно определят своето вътрешно устройство. Що се отнася до БПЦ – статутът на митрополитите не е въпрос просто на Устава на църквата, а и на хилядолетни канони, които са в самата сърцевина на православното християнство като религиозен мироглед.
- Вие сте авторът на действащия закон за вероизповеданията у нас. Какъв е коментарът ви за изминалата църковна година?
– Наистина изминаха вече 10 години от приемането на Закона за вероизповеданията, който внесох още в първия ден, при откриването на 39-то НС. Този закон преодоля успешно всички необосновани атаки и политически изпитания, издържа проверката на времето. Спомнете си ожесточената, даже истерична съпротива срещу него не просто от тогавашните разколници, а от цялата политико-икономическа среда, която разпали и поддържа църковния разкол от 1992 до 2002 г. Имаше цялостен сценарий за разбиването на БПЦ като вековен крепител на устоите на българската нация. Като маша за реализацията на този сценарий бяха използвани някои уж независими организации и активисти като хелзинкския комитет и Йонко Грозев, които почти десетилетие бяха лобисти и говорители на две антибългарски каузи – да се признава някакво измислено „македонско” малцинство в България и да се разбие БПЦ. В този хор бяха една шепа персони на хранилка на Сорос и други подобни донори – красимиркъневци, асенгеновци и пр. Какво ли не опитаха. Първо, в процеса на приемането на Закона вещаеха, че България няма да бъде приета в ЕС и НАТО, ако се приеме Закона. После се опитаха да го съборят в КС и в Страсбург. Провалиха се навсякъде, естествено. Сипаха хули и клевети. Но си спомням какво ми казваха монасите от Атон в Зографския манастир и в гръцкия манастир Ватопед, които в дните преди Коледа на 2002 г. се молеха денонощно за преодоляването на българския разкол и за приемането на Закона за вероизповеданията – „тези, които водят война с Църквата, никога няма да успеят каквито и скверни хули да отправят към вас, защитниците на този закон, не им обръщайте внимание. Вашите имена вече са записани в историята като родолюбци, а хулителите, никой няма да запомни”. Така и стана. Днес Църквата е единна, някогашните разколници, които носят съзнанието на духовници, се покаяха и върнаха в единството на БПЦ. Това са светли и радостни новини. Жалко, че Негово Светейшество Патриарх Максим се представи в Господа и не доживя докрай тези паметни събития, сложили последната точка на разкола. Вярвам, че БПЦ ще продължи напред още по-силна, както е била през вековете и ще бъде избран достоен нов предстоятел.
- Вие сте и бивш депутат, един от идеолозите на съществуването на Изборен кодекс. Как оценявате проблемите, през които преминава?
- Да, за съжаление, когато отворихме за първи път дебатите за реформа на избирателната система, заедно с останалите съмишленици на „Новото време”, което през 2001 г. беше все още само идеен кръг, тогавашното ръководство на мнозинството не позволи да се приеме Изборен кодекс и да се реформира системата. Виждам, че някои от тях днес се правят на новородени и се изказват като че ли цял живот са работили за изборната реформа, но тази непоследователност – като са на власт да пречат на реформите, а като паднат изведнъж стават реформатори на думи си е за тяхна сметка. За мое съжаление при последните дебати в парламента скандалите по техническите въпроси на организацията на изборите – протоколи, комисии и прочее, засенчи странният консенсус и на управляващи, и на опозиция да се премахне преференциалното гласуване. Вместо да се снижи прага на преференцията, за да могат хората да изразяват личностните си предпочитания, а не да гласуват за предварително подредени и даже напазарувани партийни листи, те отнеха и тази малка власт на избирателите. Това, за нас от Движение “Модерна България” е много по-възмутително и вредно за демокрацията, отколкото изкуствения спор дали прозрачността в заседанията на районните комисии да се гарантира чрез присъствие на наблюдатели или чрез излъчване на живо онлайн.
- Каква е прогнозата ви за следващата изборна година?
- Очаквам изненади. Ще паднат и много маски. Фалшиви проекти, напомпани от няколко олигарси, които имат проблеми със съдебната система, ще рухнат. Мисля, че има сериозен потенциал за нов субект, който да постави ясно идеите за смяна на системата и за преодоляването на олигархичния централизиран модел на управление и връщане на властта в ръцете на гражданите. Това е каузата на гражданското непартийно Движение “Модерна България” – да стимулира този процес.

top
tumblr visit counter