search
top

Патриарх Максим е цяла епоха в Църквата

Интервю за БГНЕС:
Борислав Цеков е автор и вносител на действащия в момента Закон за вероизповеданията. Той внася законът при откриването на 39-то НС на 5 юли 2001 г. С приемането в края на 2002 г., се създават усовия за преодоляване на държавната намеса в БПЦ и за преодоляване на църковния разкол.

Негово светейшество патриарх Максим, Бог да го прости, е цяла епоха в историята на Българската православна църква, защото той преведе църквата през много трудни и противоречиви години, заяви в интервю за БГНЕС Борислав Цеков от Движение “Модерна България”.

От една стана, по време на комунистическия режим, когато под натиска на държавата, на тоталитарното управление, трябваше да бъде съхранена, доколкото е възможно в онези години, една независимост на църквата, да се опазят и духовниците, и църковната институция от преследвания, продължи Борислав Цеков. Според него патриарх Максим с много такт, с много дипломация е съумял да запази мястото на Българската православна църква, “независимо, че впоследствие след промените търпеше много укори за компромисите, които е правил”.

После след промените дойдоха други изпитания за църквата, през които патриарх Максим я преведе успешно, припомни Цеков. Това беше политическата намеса през 1992 г., която създаде разкол в църквата, държавна намеса от страна тогава на правителството на Филип Димитров, опити за превръщане на Българската православна църква, както тогава се говореше, в “синя църква”.

Помним всички срамни сцени, които съпътстваха 10-годишния разкол. През цялото това време патриарх Максим запази достойнство, дори във времена когато тогавашният президент Петър Стоянов целуваше ръка на разколническия патриарх, нещо нечувано в българската история, патриарх Максим запази достойнство и съумя да опази ролята на Българската православна църква, каза Борислав Цеков.

Това, което трябва да се подчертае, добави той, е, че патриарх Максим винаги е бил единственият български патриарх през всичките тези години, който е имал постоянното признание и зачитане от страна на всички останали православни патриарси по света. Така че наистина си отива една голяма личност за църквата, която с всички противоречия на времето, съумя да запази църквата в това положение, в което е днес и по-важното от тук насетне е онова, за което всички сме критикували църковната институция, е да намери най-после решение за нейната позиция, място, авторитет на духовниците и за социалната й роля и т.н.

Най-важното е, че патриарх Максим винаги е бил истински духовник, който беше снизходителен и прощаваше дори на най-големите врагове на църквата и това беше пример за много от хората в самата църква. Много митрополити са били упреквани, че не са достойни за сана, който заемат през годините, но никой не си е позволявал да хвърли упрек върху патриарха, че не е на онази висота, която предполага неговия сан. Патриархът е претърпял политически атаки, но никога не е отвръщал и аз ще припомня една негова фраза, която той в официално обръщение по националните медии отправи, когато срещу църквата и съответно срещу държавата беше заведено в дело в Страсбург. Той каза, Българската православна църква никога няма да съди своя народ, за да търси каквито и да е права и запази една умерена позиция.

В крайна сметка историята показа, че той е бил прав и всички тези съдебни баталии около църквата, това, че той беше снеман уж, уволняван. Всичко това отмина. Църквата запази цялостта си и много, да не кажа почти всички от тези, които бяха изпаднали в разкол, се завърнаха в нейното лоно. Гледайки назад, наистина може да се каже, че той преодоля трудните години на разкола и изигра ролята на обединител, каза още Борислав Цеков от Движение “Модерна България”.

top
tumblr visit counter