search
top

Европейската комисия носи тежка отговорност за антидемократичните тенденции в Унгария

Това е мое интервю за радио „Фокус“ от 9 януари:
Водещ: Преминаваме към следващата европейска тема в сутрешния ни информационен блок – Унгария. Там 2012-та започна с многохиляден протест срещу недемократичните реформи на премиера Виктор Орбан. През април 2011-та благодарение на парламентарното мнозинство на Орбан бе приета нова конституция, която заплашва независимостта на банковия сектор, съдебната система, медиите. Конституцията влезе в сила от 1 януари тази година. Наш събеседник по темата е Борислав Цеков от Института за модерна политика. Добро утро, г-н Цеков.
Борислав Цеков: Добро утро на Вас и на слушателите.
Водещ: Ситуацията в Унгария зададе тревожния въпрос -заплашена ли е демокрацията там? Към същността на реформите, които дават твърде много правомощия на премиера, добавяме факта, че огромният граждански протест не беше излъчен по националната телевизия. Как се стигна до това според Вас?
Борислав Цеков: От една страна, това е ефектът на махалото след едно лошо и в голяма степен на морално дискредитирано управление на унгарските социалисти, което всички помним, как предизвика също многохилядни протести, но тогавашният премиер Дюрчани не се оттегли навреме. Не даде достатъчно възможности да се чуе гневът на хората. Задържа властта на всяка цена. И на редовните избори се стигна до това внушително мнозинство на Фидес и на Орбан. И така, по ефекта на махалото се отиде в другата посока. С всеки изминат ден за повечето унгарци става ясно, че това е посока, връщаща Унгария години назад. Наистина в първоначалния етап на управлението на Виктор Орбан имаше повишено обществено очакване за стабилизация, ако щете даже за централизация на властта, за стабилизиране на икономиката. Всичко това обаче се изроди в откровени авторитарни амбиции. И тук става дума не просто за някакъв тип силово управление, а вече както и вие отбелязахте за конституционализиране на един недемократичен модел на управление. Във фигурата на министър-председателя на Унгария се съсредоточава повече от 90% от реалната власт, включително разделението на властите – много тежко ерозирано по силата на новия основен закон на Унгария. Правителството има възможност да се намесва и в съдебната власт, и в парламента по отношение на бюджета, и в централната банка, и в медиите и така нататък. Заедно с това службите за сигурност са под тоталния едноличен контрол на министър-председателя. Това е един модел, който е много далеч от демократичните норми. Целият въпрос е, според мен, и това ще бъде изключително важен тест дали и до колко ЕС, в лицето на ЕК има капацитета и политическата воля да защитава демокрацията, която беше отразена и в така наречените копенхагенски критерии. Тук ще цитирам думите на Томас Хамарберг, комисарят по правата на човека на Съвета на Европа, който много остро разкритикува ЕС тези дни по повод унгарските събития. Тъй като, когато се погазваше медийната свобода в Унгария с този прословут медиен закон в периода 2010-та и в началото на миналата 2011 година, ЕК реално даде индулгенциите на Виктор Орбан, съгласявайки се с някакви козметични промени, с които Виктор Орбан се върна в Будапеща и каза „да, тук се одобри този закон”. И всъщност медийният закон беше приет без никакви съществени промени. Така че съпартиецът на г-н Орбан, г-н Барозу и съставът на ЕК в днешния й вид носят много тежка отговорност за антидемократичните уклони в развитието на Унгария днес. И пак казвам, това е тест за ЕС.
Водещ: ЕК заплаши със санкции Унгария.
Борислав Цеков: Това са политически декларации на този етап. И то много закъснели. Този процес се развива от години. Вие помните как ЕК в един друг състав реагира, когато в Австрия преди години придоби прекалено голяма сила националистическата партия на Йорг Хайдер. Австрия беше заплашена с изключване, санкции и така нататък. Докато днес виждаме един доста тежък морален релативизъм на ЕК, оглавявана от Барозу.
Водещ: От друга страна, Унгария е поставена и в много лоша икономическа ситуация в момента. Смятате ли, че пък европейските институции разчитат на това, че с икономически натиск ще принудят премиера на Унгария да оттегли тези реформи и да направи промени?
Борислав Цеков: Не виждам Европейските институции да оказват някакъв икономически натиск. По скоро ситуацията в Унгария, благодарение на лошото управление на Виктор Орбан, което задълбочи кризата, създадена по време на социалистите, излиза извън контрол. Но това е много лош прецедент. Много лош урок за новоприсъединилите се държави от Централна и Източна Европа. Защото във всяка от тези държави, в това число и България, тлее подобен тумор на авторитаризма. И все пак Унгария беше някога една от страните отличнички в икономическо и в политическо отношение като реформи, които първи се присъединиха към ЕС. Виждаме колко крехка е демокрацията и как, както обикновено се случва, по пътя на избори, по пътя на волята на едно мнозинство, една държава се връща десетилетия назад. И това са уроците, които включително и ние в България трябва да си извлечем. И го казвам в контекста, включително и на това, което чуваме сега за нови законопроекти за службите за сигурност. Цели се изземане на контрола върху тези служби от държавния глава съсредоточаване на цялата тази сила у министър-председателя. Това са сходни модели на поведение. Но ще имат и сходни резултати. Икономическа криза, тежка и многохилядни протести.
Водещ: Вие казахте, че е закъсняла реакцията на европейските институции. Какъв симптом е тази закъсняла реакция и какъв симптом би било, ако няма такава реакция в най-близко време?
Борислав Цеков: Кризисната ситуация, икономически в няколко държави, но прерастващи и в политически кризи и особено антидемократичния уклон на унгарската управляваща партия станаха индикатор за това доколко ЕК е в състояние да защитава две от основните ценности, прогласени в Лисабонския договор. Правата на човека и демократичните принципи и норми на развитие. Виждаме, че ЕК е големият отсъстващ, когато става дума наистина за човешки права. Това го виждаме неколкократно в различни държави. Но Унгария се превръща в емблематичен пример. Пак казвам, ЕК даде индулгенцията и си изми ръцете с козметичните поправки, които предложи Барозу, в резултат на които днес медийният закон на Унгария е такъв, че Унгария, държава член на ЕС, е държава с централизирана, наложена от правителството цензура върху медиите. Това е резултат от политиката на ЕК. Липсата на капацитет, на политическа воля, на политически кураж. И тук отново се връщам към нещо, което в последно време си позволявам да говоря, когато имам такава възможност. Кризата, въобще в Европа се превръща и в криза на европейската конструкция. Има нужда от реформа на европейските институции, от дебюрократизация на ЕК, от ясно поставяне на приоритетите. Не може в икономическата сфера ЕК да се занимава с размера на пчелните кошери и да изписва тонове документи и 15 000 експерти и чиновници на гърба на европейските данъкоплатци да получават заплати за това. А да си затваря очите за това, че държава-членка на ЕС се превръща в авторитарен режим. Ето това противоречие ЕК, особено ръководена, подчертавам това от представители на ЕНП, чийто уважаван член е Виктор Орбан. Това показва безпринципността и липсата на политическа воля, ако щете и на демократичен морал на този състав на ЕК. И това е хроничен проблем, защото тези хора по начина, по който е структурирана ЕК, не носят реална политическа отговорност пред никого.

top
tumblr visit counter