search
top

Партийните субсидии – лош закон или лоша практика?

Това е моя статия в днешния брой на в.”Труд”:

Има един ясен принцип за финансирането на политическите партии – държавните субсидии се предоставят на самата партия. Защото именно партиите са конституционен субект, който се явява на избори и получава подкрепа от избирателите. Субсидията се разпределя на база на получените гласове, а не според броя на депутатите. Когато партията има избрани депутати или е получила не по-малко от един процент от гласовете в последните парламентарни избори, получава и право на субсидия. Тези държавни пари служат за дейността на партиите, техните структури, форуми, мероприятия. Не са предназначени за депутатите и техните парламентарни групи, защото за дейността им се дават отделни държавни пари – от бюджета на Народното събрание. Това са прословутите две трети от заплатата на всеки депутат, които се дават като надбавка за сътрудници и депутатски приемни. Отделен е въпросът дали тези допълнителни средства се ползват реално за такива цели или често потъват в личните сметки на избраниците. Както си заслужава специален разговор и защо още не е създаден добър ред за отчитането им. Но по отношение на партийните финанси изричният текст на чл. 25 от Закона за политическите партии гласи, че държавната субсидия се отпуска ежегодно за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители. Не може например, партия, която се създава след изборите от група избрани с друга бюлетина депутати да има право на субсидия. Още по-малко може да се твърди, че право на субсидия има отделния депутат.

Свидетелствам за тази законодателна воля и като един от основните автори на закона за партиите в 39-то Народно събрание. Въпреки измененията, които бяха направени в следващите парламенти, които осакатиха контрола върху партийните финанси, този принцип за предоставяне на държавната субсидия остана. Конкретният ред за разпределението й е делегиран на министъра на финансите. Тъкмо оттук идва проблемът, който предизвика полемики напоследък. Законът определя, че субсидията се дава на партия (съответно коалиция), а не на отделен депутатски калпак. Финансовото ведомство обаче практически прилага обратният принцип – субсидията следва депутата. Прескочи ли в някоя друга фракция народният представител донася не само депутатската си карта за гласуване, но и солидна порция държавни средства. От министерството се позовават на едно превратно тълкувание на текст, гласуван през 2009 г., според който при промени в състава на парламентарните групи субсидията отива при политически партии, учредени преди парламентарните избори, които имат съдебна регистрация и сформирана парламентарна група, или се дават на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност. Правилният прочит на този нормативен текст и неговото систематично тълкуване води до противоположен извод в сравнение с този, който прави финансовия министър. Щом като законът казва, че право на субсидия имат само партии и коалиции, които са се явили на изборите и имат избрани депутати, то при евентуално разцепление на тези субекти тяхната субсидия не отпада, нито пък се намалява. Пак трябва да се подчертае, че държавата финансира партиите според броя на получените в избори гласове, а не според броя на избраните с тези гласове народни представители. Там, където законът говори, че парите отиват в партията, към която отцепилите се депутати са заявили принадлежност, не става дума за коя да е партия. Но да оставим теорията, ето практически пример: трима депутати от партия „Х” са избрани с бюлетината на коалиция „Y” и са в състава на обща парламентарна група. Партията „Х” има право на субсидия, защото е участвала в изборите и има избрани депутати. Решава обаче да напусне коалицията и депутатите й стават независими, но са недостатъчно за да съставят самостоятелна група. Тогава, единственият начин да се удостовери, че те се числят към тази партия, която има право на субсидия е да подпишат декларация за принадлежност. Ако те обаче заявят, че са от друга партия, това не означава, че субсидията върви с тях. Напротив, държавните средства си остават в партията, която ги е излъчила в изборите, защото хората са гласували за нея. И защото право на субсидия по Закона за политическите партии имат именно партиите и партийните коалиции, а не отделните депутати. Хипотетично, една партия може да остане без нито един депутат в действащия парламент ако изведнъж всичките й избраници започнат да скитат из парламентарното пространство. Но тя не губи субсидията си, защото е получила достатъчно гласове в последните избори.

Порочният начин, по който депутатите се превърнаха в нещо като индивидуални разпоредители с бюджетни кредити не е проблем на закона, а на лоша практика по прилагането му. Всичко зависи от подписа на финансовия министър и няма нужда от нормативни промени. Може би има неразбиране, но не е без основания съмнението, че зад тази лоша практика прозира и ясен политически интерес. Избирателите не дадоха на днешните управляващи пълно мнозинство и затова те се опитват да си го сглобят по „втория начин”, като стимулират финансово отцепници и „номади” да се присъединят към тях. Но е добре овреме да се коригират. Защото не трябва да се забравя, че рано или късно безпринципността се връща като бумеранг.

top
tumblr visit counter