search
top

Ретроградност на квадрат

GovernmentТова е моя статия в днешния брой на в. “24 часа”:

Борислав Цеков, Институт за модерна политика:

Откакто съществува свободна икономика, има и публичен търговски регистър. Като гаранция за правната сигурност и за правото да бъдеш информиран кой кой е в стопанския живот. Аксиома!

В България, например, е така още от 1897 г. След демократичните промени, през 1990 г. приемането на Търговския закон и създаването на публичен търговски регистър беше една от първите големи реформи, които дадоха реален тласък на пазарното стопанство даже преди да е гласувана новата конституция. В по-ново време, държавите, които искат максимално да улеснят бизнеса, за да забогатява обществото, даже позволяват вписването на фирми и вземането на справки от регистъра да става директно онлайн. Справка: Естония, Чехия и пр.

Днешните управляващи у нас обаче не само не искат да обезпечат финансово по-добрата дигитализация на българския търговски регистър, ами взеха, че ограничиха и свободния достъп до него. Въпреки шумните си предизборни обещания, че ще работят за електронно правителство.

Приетите миналата седмица поправки в Закона за търговския регистър са крачка назад. Досега цялата фирмена информация беше достъпна през интернет. Сега вече ще трябва да плащаш за електронен подпис, да си блъскаш главата с някакви цифрови сертификати или чинно да се подредиш на опашка пред чиновническото гише с документ за самоличност в ръка, за да ти позволят да направиш нужната справка от търговския регистър.

Върнаха в обръщение и наследения от комунизма унизителен за гражданското достойнство бюрократичен жанр „молба”, който почти бяхме изкоренили от законодателството в последните години. Вече ще им се „молим” за справка от регистъра.

Не са се сетили да поискат само характеристика от домсъвета. Иначе управленския манталитет за това е налице – ретроградие на квадрат! Членоразделни аргументи за подобен законодателен волунтаризъм няма! Несъстоятелни са например приказките, че като се ограничи публичния достъп до регистъра щели да намалеят фалшификации и кражби на фирмена самоличност и лични данни. Кой и с какъв точно анализ и данни е доказал, че подобен проблем се е разрастнал и причината е именно в публичността и онлайн достъпа до търговския регистър? Да ограничиш достъпа до регистъра с такива нелепи аргументи е като да забраниш музиката, защото някой свири фалшиво.

Това поредно скудоумие, облечено в правни норми и извървяло невъзмутимо пътя от министерството на правосъдието до парламентарната зала, ще има най-малко четири негативни ефекта.

Първо, бизнес средата става по-непрозрачна, а следователно и по-несигурна. Защото се създават излишни административни пречки пред възможността да провериш бързо и лесно с кого сключваш сделка, какъв е търговският му статус, кои са свързаните с него лица, как се вземат решенията в търговското дружество, каква точно е структурата на собствеността. Нещо повече – погазва се конституционното право на достъп до информация и куп европейски директиви, които задължават държавите да осигурят максимална прозрачност и достъп до стопанските досиета и актуалните фирмени данни. Защото това е част от правилата за честен бизнес.

Второ, за чуждите инвеститори това е още един аргумент да избягват България. Защо трябва да губят излишно време тук, като могат да вложат парите си в друга държава, която по-малко ще им се пречка и им предоставя бърз достъп до информация за търговските субекти.

Трето, улеснява се значително възможността за злоупотреби с лични данни, защото засегнатите няма да могат своевременно да разберат, че са станали жертва на подобно нарушение.

И четвърто, но всъщност първо – нанася се удар върху възможностите за граждански и медиен контрол на властта. Разширяват се сивите зони в администрацията и управлението. Коварството на тези скандални алинеи е и в това, че се предвижда да бъде регистриран и проследяван всеки, който дръзне да търси информация за някоя фирма или фирмено участие на даден човек. На практика това означава, че всеки журналист, неправителствена организация или активен гражданин, които правят свои разследвания за бизнес делата, обвързаностите или конфликтите на интереси на депутати, министри и други управници става потенциална мишена за натиск и репресия от властта, щом бъде засечено подобно „нездравословно” любопитство към някой от силните на деня. Дали пък това не е истинската цел на управляващите? Или просто невежеството е демонична сила.

top
tumblr visit counter