search
top

Кривото огледало на нашия обществен живот

mirrors.jpg  Писах преди няколко дни за двойните стандарти в обществените оценки за този или онзи кандидат за евродепутат. Ето още няколко думи. Вземам повод пак от развихрилата се странна полемика около биографията на водачката на жълтата листа Биляна Раева. Според едни биографията й била напудрена. Други пък клеймят неопитността й. Трети оригиналничат, че стажът й в Европейската комисия се състоял само в носене на кафета на еврокомисарите… Тук въпросът не опира до самата Раева, която не познавам. А до двойните стандарти, с които се оценяват хората, които участват в политиката. Питам се защо към нея има такова направо унизително отношение? А в същото време няма и помен от подобни коментари за други от вече оповестените водачи на листи за евроизборите. С какво е по-впечатляваща, например, биографията на червения Кристиян Вигенин в сравнение с въпросната Раева? Или пък на едва напъпилия гербер Радослав Точев? Защо тогава има такъв двоен стандарт в оценките? 

Всъщност знам отговорите на тези въпроси. Но най-важния сред тях е, че лидерството (в широкия смисъл на участие в политиката), не се измерва с онези мерки, които са валидни за цивилизования свят. В онези общества, чиито опит всички ние – граждани, институции и медии, сричаме като мантра – лидерството и политическото участие не са въпрос на формални постове, икономическа мощ, социален произход, а още по-малко на експертен стаж. Политическо лидерство се признава на онези, които произвеждат гражданско и политическо действие, идеи и инициативи. Които са способни да формулират каузи и позиции, с които печелят умовете и сърцата на хората. В кривото огледало на българския обществен живот обаче, „лидерството” е въпрос само на връзки и на пари. И нищо друго! 

Затова са и тези двойни стандарти, когато в политиката навлизат нови лица. Никой не слуша какво тези хора предлагат и дали въобще имат политическо мнение. Публичната оценка, която се натрапва за тях се определя най-вече от това дали те са протеже на някоя икономическа схема или олигархическа групировка.  Вижте тримата, които посочих в началото. Прочетете им биографиите. И ще разберете, че това са достойни млади хора, които се борят за политическа изява. Само че върху едни от тях се изсипват ругателства, защото не играят в нечия схема, а други се възхваляват, само защото имат „вуйчо владика”. Е, точно поради тези особености на националната публичност в България няма истински лидери. А силните на деня политици са… Всъщност те не са виновни!

Обратно в заглавната страница

top
tumblr visit counter