search
top

Борисов, Берлускони, Бъсеску – „Б” отбора на Европа

ultras-mutrasТова е мое интервю за днешния брой на в.”Република”:

- Г-н Цеков, до какви изводи се стигна по време на конференцията в Европейския парламент, която беше на тема „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”?

- Това беше началото на такава дискусия, която се провежда на европейско ниво. Изводите, до които се стигна са, че вече има няколко държави – Франция, Италия, Унгария, в голяма степен България и Румъния, където се наблюдава ограничаване на свободата на изразяване, в това число и на свободата на медиите. Налице е политически натиск върху редакционната линия на електронни и печатни медии, намесват се корпоративни интереси. Конкретно за България има атмосфера на страх, която се насажда главно чрез действията на МВР и специалните служби – масово подслушване, включително и на журналисти. Полицейско насилие, използване на службите за политически цели, проверяване на граждански подписки. Всичко това създава чувство на страх, което неизбежно се отразява и на медиите. В България има проблеми, характерни и за други държави, но по-важен е политическият натиск, който се упражнява над средствата за масова информация у нас.

- Разговаряхте ли с еврокомисарите, на които Институтът за модерна политика изпрати своя мониторингов доклада за дейността на МВР и специалните служби у нас?
- В докладът аргументирано се посочваха няколко групи проблеми в България през 2010 година. На първо място злоупотребата със специални разузнавателни средства, занижените законови гаранции за тайната на кореспонденцията, прекомерният брой на СРС. Втората група, която посочихме, беше полицейското насилие. Правозащитните организации, като Хелзинкския комитет, посочват тази тъжна статистика в своите доклади. Но това е хроничен проблем за България. Просто през миналата година достигна своя връх. Доказателството е гласуваната на 26 януари резолюция от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която постави България в списък от девет проблемни държави, редом с Молдова, Русия и други. Една от темите, по които се изразява тревога за ситуацията у нас, са зачестилите случаи на полицейско насилие и липсата на обективни разследвания на тези произволи, защото много често нещата се потулват.

- Ако съпоставим България с другите държави, обсъждани на форума, къде се намира тя? Доближаваме ли се до Унгария, където беше приет много спорен медиен закон?

- У нас също има законодателни намерения за доста коварно ограничаване на свободата на словото. Първо беше заявена идея за закон за клеветата. Това е недопустимо и веднага предизвика острата реакция на „Репортери без граници”. Отделно вече имаме гласуван законопроект от правителството, който създава доста мъглява формулировка за дискриминационни текстове и изявления в медиите. Формулировка, даваща възможност за субективни тълкования и ако тя се приеме окончателно, ще бъде много лош сигнал. Що се отнася до сравнението на България като степен на гарантиране на гражданските права, за съжаление наблюдаваме ерозия през последната година. Това е процес, който не е характерен само у нас. Неслучайно в ЕС вече се говори за „Б-отбора” на Европа – Берлускони, Бъсеску и Борисов. Това са държавите, в които има най-ясни тенденции на ограничаване на основни права – тайната на кореспонденцията, проблемът с подслушванията и проследяването на интернет трафика и телефонните разговори. Говорим също за свободата на изразяване.

- Каква е ролята на службите за сигурност в това?

- Службите се използват безобразно. Това е изключително неприятна тема, с която България влиза в европейската полемика, а доскоро вниманието беше фокусирано главно върху Унгария, където нещата отиват в доста драстична посока. Между другото в Унгария има сходна политическа конфигурация. На крилете на популистка платформа премиерът Виктор Орбан спечели сериозно мнозинство, което сега се подкрепя и от крайно националистическите среди. Този модел го виждаме и тук. Не случайно миналата година председателят на ЕК Жозе Барозу каза, че в момента за Европа няма нищо по-опасно от съюз между популизма и крайния национализъм. Обаче точно така се управлява днес България. Имаме съюз между ГЕРБ и ксенофобска партия, наречена „Атака”. Формация, която в Европа е абсолютно нелегитимен фактор. Там няма кой да им каже „Добър ден”. А всъщност Бойко Борисов разчита на тях за да бъде министър-председател. Тук въпросът не е до предпочитания и виждаме резултатите от тази политика. Посяга се на нещо, което е основна ценност не само у нас, но и в ЕС – през последната година има ерозия на гражданските права.

- Има ли в тази посока някакъв конкретен сигнал, излъчен от Европейската комисия към България?

- Тези сигнали ще се появят в политическия доклад на ЕК за страната ни през юли. Ще бъде достатъчно ясно очертан нюансът борбата с престъпността да се води, но същевременно да се съблюдават правозащитните стандарти. Имам такива ясни впечатления от срещите си с еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

- Т.е. тезата на управляващите, „който е срещу нас, е част от престъпния свят”, записана и в декларация, няма да мине пред европейските институции?
- Тя и сега не минава. Бях свидетел на реакциите на евродепутати от всички фракции, в това число и от Европейската народна партия. Те се запознаха с текста на декларацията на ГЕРБ, в която се твърдеше, че който е техен враг е и срещу държавността. Изразите в ЕП, които чух в неформални разговори, варираха от „безобразие” до „хунта”. Ако управляващите мислят, че това някак си може да се потули и да остане вътрешен проблем, значи не са в час. Посолствата на държавите от ЕС всекидневно предават информацията, която се анализира и се вижда за какво става въпрос. Видяхме и последната изключително остра реакция на германското правителство срещу лъжите на вътрешния министър Цветанов за Шенген. Днешното управление на България, макар и уж за европейско развитие, няма европейска емблема пред Брюксел.

- Кое е повече в България сега – страхът, или свободата?

- В момента сме точно в тази мъртва точка, от която е важно накъде ще поеме махалото. Към повече страх, автоцензура, хората да не смеят да се подписват в граждански подписки, или в обратна посока. Ако няма съпротива срещу това, което се налага от властта, махалото ще отиде към страха.

top
tumblr visit counter