Feb 12, 2011 публикувано от Борислав Цеков

Борисов да поеме курс към съгласие и реформи

Това е моя статия в днешния брой на в.”Труд”:
Да се взривява словото с терор е отвратително! Каквото и да е словото, който и да е авторът! Още по-отвратително е, че в България това не е прецедент. Преди години бомба избухна пред “Труд”, партийна шайка нахлу в редакцията на критичен седмичник, железни прътове смляха известен журналист.
Бедата е, че терористичният акт от онзи ден не е просто изолирано петно върху облика на страната, а се вписва в нелицеприятната картина на българската действителност днес.
И тя е насаждане на страх вместо правосъдие. Злокачествена милиционерщина, газеща правата на хората. Възраждане на методите на Държавна сигурност чрез масово и безконтролно подслушване за цели, различни от борбата с престъпността. Това не е Европа! Колко дълбок е контрастът между европейските норми и рефлексите на българските управници личи даже само от реакциите на Европейската комисия и на правителството за взрива пред в. “Галерия”.
Брюксел поиска незабавно, ефективно и обективно разследване. София, без да чака разследването, почти посочи виновни и публично подреди еднозначна версия. Не чрез страничен коментатор, а лично чрез премиера. На европейски език тази българска позиция се нарича придаване на предварителен уклон на разследването в разрез с обективността и безпристрастността.
Недопустимо нито от професионално, нито от правозащитно гледище. През последните няколко месеца България излъчи твърде негативни сигнали, които рушат европейския ни авторитет.
На петата година от членството в ЕС политическите дебати и управлението не са европейски. Не говорят за иновации, за икономика на знанието, за алтернативни енергии, за модернизация на здравеопазването и образованието.
Всичко това е заглушено от шумни, но често ялови полицейски операции, от разчистване на сметки, родени на улицата в ранните години на прехода. Партийна параноя, която ни отдалечава от европейското развитие. Скандалните записи с разговори на властта са крайно тревожен проблем.
Защото са съчетани със злоупотреби със СРС, нарушаващи правата на хиляди почтени граждани и с ескалация на полицейското насилие през 2010 г. Никой не трябва да има илюзии, че това остава неразбрано от европейските ни партньори. Отказът за влизане в Шенген не е поради несвършената работа. Това е и политически сигнал към София. Днес за съжаление образът на страната ни в Брюксел не е особено светъл. Най-малко по три причини.
Първо, в Европа не се толерира зависимостта на което и да е правителство от ксенофобски и националистически партии.
Второ, правителството на ГЕРБ и “Атака”, подкрепяно макар и с уговорки от “Синята коалиция”, залитна в една от най-чувствителните за ЕС зони – гражданските права и свободи. От първата минута, в която влязоха в сила Лисабонският договор и Хартата за основните права на ЕС, правата на човека вече не са вътрешен въпрос на държавите членки, а общоевропейска политика. Европейските институции стават съюзник и гарант на гражданските общества срещу всяка национална власт, която ограничава правата и свободите.
И трето, българският “стол” в европейските структури е празен. България не участва активно във формирането на политиките на ЕС. Това го знае всеки брюкселски чиновник. Липсва политически, но и експертен капацитет, особено откакто администрацията се напълни с новите партийни “калинки” на управляващите.
В средата на своя управленски мандат премиерът Борисов е изправен пред реалности, които са далеч от измамните славословия на неколцина дежурни клакьори. Скандалите с корупционен аромат около министри и депутати лишиха управлението от неговата морална невинност.
Свеждането на управлението до кръчмарски фрази и махленски визии го лишава от симпатиите на по-интелигентните обществени слоеве. Пресата върху бизнеса и сбърканата икономическа политика усилиха ефектите от кризата, оставиха на улицата хиляди безработни, а малките и средните фирми са в будна кома. А сега вече се изчерпва и европейският кредит на доверие.
Има три възможни сценария. Най-лошият е, ако управлението продължи както досега дори и с козметични промени в курса. Да води окопни войни, да паразитира върху най-низките обществени страсти да разчита главно на натиск и насаждане на страх, за да се задържи на власт. В такава обстановка няма никакво значение дали ГЕРБ ще повтори мандата си. Защото техният партиен успех, ще е неуспех за държавата.
По-добрият сценарий ще е, ако Борисов надскочи досегашния си ръст и поведе политика на повече съгласие, реформи и състави компетентни управленски екипи. Макар и късно не всичко е загубено. А най-добрият сценарий е обществото да се отърси от популистките заблуди и да роди нова модернизационна енергия. Никога не е късно!