search
top

Евроизборите – дим без огън

politika.jpg Това е моя статия, публикувана в седмичника “Политика”, бр. 153, 23-29 Март 2007

С наближаването на европейските избори някои от дежурните партийни политолози вече започват да каканижат традиционното си клише – как резултатите от тези избори щели да предопределят новата кройка на политическото пространство. Този път обаче, това е твърде пресилено твърдение най-малкото по две причини.Първо, българските граждани не свързват евродепутатите и тяхната мисия в Европейския парламент толкова пряко със своите всекидневни проблеми, страсти и недоволства. И поради това електоралният „хъс” на тези избори ще бъде сравнително слаб. Без това да означава, че няма достатъчно вътрешни проблеми и каузи, които биха мобилизирали повече хора да отидат до урните ако на дневен ред бяха избори за депутати в нашето Народно събрание.
Второ, каквито и да са резултатите от вота за евродепутати, те няма да отразяват цялостната и реална картина на политическите настроения в страната. Най-вече защото високият изборен праг от 5,56 процента действително смазва по-малките партии и ги оставя без депутатски мандати, но това не означава, че обществените среди, които ги подкрепят не съществуват. С други думи, ако за една партия в тези избори гласуват сто хиляди избиратели, тя няма да излъчи представител в Европейския парламент. Но това не означава, че хората, които гласуват за кандидатите и идеите на тази  партия се изпаряват от живота на България. Предвид тези особености на предстоящите избори, без съмнение може да се каже, че те ще очертаят някои посоки, но няма да предопределят евентуално преструктуриране на политическото пространство на националните парламентарни избори през 2009 г.
Всъщност изправени сме пред няколко очевидности. На втората година от управленския мандат БСП, независимо от негативите, които трупа като водещ партньор в управляващата коалиция, стои стабилно и се ползва все още с най-високо обществено доверие. При това, без досега да се е налагало да бъдат „взети на въоръжение” онези рутинни политически мерки, които се прилагат при разклащане на една управленска конфигурация, като ремонт на кабинета например. И това ще е така, докато не се очертае солидна политическа алтернатива извън левицата.
И тук опираме до втората очевидност. Независимо от заявките и огромните политически, медийни и финансови ресурси, които се влагат в политическия проект ГЕРБ, той все още не се е превърнал в алтернатива, способна да измести БСП от управленската сцена. Дори и най-оптимистичните социологически проучвания показват, че на този етап генералската партия има подкрепата на около 15-16 процента от избирателите и изостава с поне десет пункта от левицата. Този електорален дял е наистина голям успех за една новосъздадена формация, но опровергава категорично вещанията от последните две години, че партията на Бойко Борисов ще повтори царското цунами от 2001 г. И в това отношение последните американски публикации няма да променят нищо в неприятна за генерала и неговите съмишленици посока. Целият въпрос сега е дали ГЕРБ ще съумее да създаде устойчиви и политически ангажирани местни и регионални структури, които имат потенциала да надградят политическо доверие, извън това, което носи самият неформален лидер на партията. И разбира се, дали ГЕРБ е достигнал вече върха на своето политическо влияние сред обществото. Обективни отговори на тези въпроси ще получим не толкова на европейските, колкото на местните избори през есента. Немалко изпитание за изграждащата се идентичност на ГЕРБ ще бъдат и показните „намигвания” на БСП, целящи да приласкаят генерала за евентуално съвместно управление в бъдеще.
Следващата очевидност е възходът на СДС. Колкото и да оспорват някои, под лидерството на Петър Стоянов и неговия екип синята партия се оттласка от дъното и със своите 6-7 процента доверие понастоящем е най-голямата от т.нар. десни партии. Сред тях, по всичко личи, че ДСБ преживява криза и деморализация, а за фантомни партийни абревиатури, като тези на Праматарски или на Софиянски няма смисъл да се говори.
По-нататък, двете либерални партии, които са в управляващата коалиция – НДСВ и ДПС, са в диаметрално противоположна политическа форма. Царистите преживяват тежък политически нокдаун и остават само няколко отброявания до обявяване на окончателения нокаут на някога славното царско движение. Дали Симеон Сакскобургготски е в състояние да извади нов коз от дълбоките си политически ръкави? Напълно е възможно! Макар че кризата и обезличаването на НДСВ изглеждат доста дълбоки, въпреки усилията на някои от основните фигури в партията, като Даниел Вълчев, Станимир Илчев и Николай Василев, например да произвеждат политика и инициативи.
При Ахмед Доган, разбира се, картината е съвсем друга. Безпрекословната електорална подкрепа за ДПС, както винаги досега, го прави стабилен и прогнозируем играч в българската политика. Ако има някакво предизвикателство пред ДПС, то е дали движението ще продължи да лежи върху идеята за самодостатъчност и неизбежно участие във властовите конфигурации и в следващия мандат. И, в тази логика ще продължи да пренебрегва фактическата изолация, в която се намира. Или ще потърси нови и реални съюзници – партии, граждански структури, личности. Които да бъдат не просто сателити, обезличени в монолитния облик на ДПС, а нюанси, които обогатяват политическото присъствие на движението и му позволяват реално да излезе от етническите си окови.
Прегрупиранията сред останалите играчи на политическия терен все още имат твърде неясен потенциал. Общите действия на ПД „Социалдемократи” на Камов с д-р Тренчев и КТ „Подкрепа”, както и съвместните инициативи на сдружението „Европейски демократичен път” на Димитър Абаджиев, Мария Капон и Елеонора Николова с „Новото време” са все уравнения с доста неизвестни.
Що се отнася до „Атака”, реалностите за пореден път опровергаха екзалтираните прогнози на партийни социолози и политолози, че това е партията на „въстаналия срещу статуквото български народ”. Партията на Сидеров като че ли премина своя политически пик и безвъзвратно се сви до своите няколко процента електорални територии, населявани от една разнолика социална прослойка, сричаща мислите на своя водач.
Тези едри щрихи от актуалния ни политически пейзаж, с всички условности и резерви, които могат да се посочат, показват струва ми се достатъчно ясно кои са тенденциите, от чието развитие зависи евентуалното устойчиво преструктуриране на политическото пространство. И ако европейските избори в това отношение ще бъдат до голяма степен дим без огън, то парламентарните избори през 2009 г. ще бъдат истинското „бойно поле”, което ще очертае новите граници на българските обществени и партийни територии. Засега е сигурно само едно – че всички прогнози за предизвестената политическа кончина или пък възход на тази или онази партийна тенденция са силно преувеличени.

Обратно в заглавната страница 

 

top
tumblr visit counter