Feb 9, 2011 публикувано от Борислав Цеков

Масовото подслушване ще ни докара санкции от Брюксел

Това е моя статия във в.”Труд” от 8.02.2011 г.:

И магистратите вчера дадоха отпор на масовата употреба на СРС-та. Те отчетоха, че за 3 г. разрешенията за тях са се увеличили тройно. За баланс между човешките права и борбата с престъпността се обяви главният прокурор Борис Велчев. “Труд” предлага мнението на Борислав Цеков, шеф на Института за модерна политика (ИМП). ИМП е автор на доклад по темата, който ще бъде представен тези дни.

Днешното управление обеща европейско развитие. И поне в началото демонстрира устрем в такава посока. Бедата е, че след това добро начало се залитна в антиевропейска посока. МВР и службите за сигурност с много свои действия започнаха да ерозират правата и свободите. Но това вече не е вътрешен български въпрос. От първата минута, в която влезе в сила Лисабонският договор заедно с Хартата за основните права на ЕС, правата на човека в отделните държави станаха предмет на общоевропейската политика. Европейските граждани имат важен съюзник срещу всяка национална власт, която гази правата – Европейската комисия и Европейския парламент. И никой, облечен във временна власт, не бива да храни илюзии, че нарушенията могат да бъдат потулени.

Тревогата е в три посоки.

Първо, злоупотребява се с използването на СРС. Чрез нормативни промени бяха намалени гаранциите за тайната на комуникациите и неприкосновеността на личния живот. Закрит беше независимият орган за контрол на СРС, създаден по препоръка на Съда в Страсбург. Замениха го с парламентарна подкомисия – даже не комисия!, съставена от политически лица, която няма институционална и бюджетна независимост. Може ли да се говори за реален контрол, след като подкомисията не може да направи проверка без предварителна благословия от вътрешния министър. Няма спор, че парламентарен контрол е нужен, но само като допълнителен механизъм. Нужен е независим от правителството, парламента и партиите държавен орган, който да контролира МВР и службите, които слухтят. От данни на прокуратурата и съда е ясно, че през 2010 г. има тревожна ескалация на подслушването и на проследяването на интернет трафика.

Проблемът е, че това не е продиктувано от мерки срещу тероризма, както в някои държави. Засягат се правата на широк кръг граждани, които не осъществяват престъпна дейност, но комуникациите им са контролирани по повод разследвания на заподозрени лица, без да има надеждни гаранции срещу злоупотреба с техните лични данни и информация. Не са такива нито разумът, нито нормата на закона, които забраняват масовото използване на СРС като метод на разследване.

Крайно време е законът да се спазва стриктно! СРС трябва да се ползват само когато необходимите данни не могат да се придобият чрез другите следствени методи. И то – ако се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления или за националната сигурност.

Важно е да се въведе, съгласно изискванията на Съда в Страсбург, законово задължение за органите да уведомяват гражданите, които са били обект на СРС и не е установена престъпна дейност. Всеки трябва да има възможност лично да се увери каква информация е събирана за него и дали тя се унищожава надлежно. Ако не – да търси обезщетение в съда.

“Черешката” на злоупотребата със СРС-та беше огласяването на разговорите на лекарите в Горна Оряховица. Това е пряко нарушение на защитената тайна на съобщенията. Въпросът дали тези СРС-та са били декласифицирани е без значение. Конституцията допуска тайната на съобщенията да се нарушава само при две кумулативни предпоставки – разрешение от съд и за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. В случая няма разрешение от съда за публично оповестяване.А и кой ли е този “гений”, който би отсъдил, че оповестяването им в парламента е нужно за разкриване или предотвратяване на тежко престъпление? Според НК е наказуемо самото използване на информация от СРС не по предназначение. Твърденията на прокуратурата, че огласяването се налагало от “възникналото обществено напрежение”, нямат правен характер, а са по-скоро в сферата на политическата целесъобразност.

Второ, през 2010 г. видимо ескалира полицейското насилие. Че проблемът е хроничен, показва рекордният брой осъдителни решения на Съда в Страсбург през м. г. – общо 11. Оценката на ПАСЕ, отразена в резолюция от 26 януари т. г., е, че България е сред деветте проблемни държави по смъртни случаи и насилие върху лица, намиращи се във властта на правоохранителните органи, и по липса на ефективно разследване на тези случаи.

Трето, службите за сигурност по недопустим за правова държава начин се намесват в свободата на изразяване и на съвестта. Последният пример – подписката на РЗС. Няма значение кой е организаторът. ДАНС няма законово основание да проверява гражданска подписка, с която по мирен начин се поставят искания пред властта. Намесата е допустима само ако се призовава за насилствена промяна на конституционния ред.

Прочее, добре би било правителството овреме да се върне на пътя на европейското развитие, при което има върховенството на правата. Иначе пак ще страдаме всички – от санкциите, които Брюксел в крайна сметка ще наложи на държавата.