Nov 26, 2010 публикувано от Борислав Цеков

Законов “Франкенщайн” ще тормози неудобните

Това е моя статия, публикувана в първия брой на новия седмичник “Торнадо”, който от 27 ноември ще разтърсва вестникарския пазар всяка събота:

в.”Торнадо”, рубриката на Института за модерна политика “Сериозно за”:

България почти неусетно върви към еднолична власт, базирана на съюз между крайния популизъм и крайния национализъм. В която критиката се наказва, а спрямо всеки  неудобен за властимащите ще може да се стоварва целия репресивен апарат на държавата. Е, далеч сме още от мисълта за Лукашенко на Балканите, но май натам ще тръгнем, ако демократично мислещите европейци в България не се противопоставят решително на подобен сценарий. Защото всичко това не е просто стряскаща прогноза. Нито теория на конспирацията. А осезаема тенденция – и в управленските практики, и в законодателството. През последната година сме свидетели на цяла верига от законови норми, които отварят вратите за откровен административен и политически произвол. От широките възможности за проследяване на комуникациите на гражданите в интернет, през възможността някой да бъде осъден само въз основа на т.нар.”конспиративни” доказателства – анонимни свидетели и СРС-та, или да бъде държан на „къса сиджимка” като вечен обвиняем. До подготвяния нов закон „Кушлев”, който ще даде възможност на една безконтролна комисия да конфискува имущество не просто без присъда, а дори без да е извършено престъпление.

За да не затъваме в скучновата правна терминология, ето една хипотетична ситуация, която ще стане възможна, ако целият този законов „франкенщайн” започне да се привежда в действие. Подчертавам, не става дума за мафиоти, олигарси или престъпници от всякакъв калибър. Представете си един интелигентен, почтен човек на средна възраст. С образование, добра кариера и прилични доходи. Който става внезапно неудобен на управниците или на близки до тях среди. Поради своя гражданска позиция, политическа принадлежност или просто заради бизнес конкуренция. Ето отровната „рецепта”, по която ще го сготвят със законите, които си гласуваха напоследък. Възлагат на някой квартален бандит (най-добре такъв, който МВР си е направило нещатен сътрудник) да му звънне няколко пъти по телефона. Докато човекът успее да каже, че е грешка и прочие, в разпечатката си остава, че е осъществявал „редовни” контакти с криминално проявеното лице. И му правят разработка. Викат го на справка в участъка, показват му разпечатката. Поставят му странни въпроси за разни престъпни групи и хора. А междувременно „доброжелател” му подсказва, че няма да си има проблеми, ако спре да критикува правителството, кмета или съответния засегнат от подобно гражданско безчинство управник. Ако нашият герой не се стресне и продължи, следва втори епизод. Прави се полицейска операция, просват го на земята под дулото на автомати и го вкарват в ареста. Вътрешният министър го обявява за престъпник и му определя присъдата – примерно 3 години затвор. И започва да се точи едно следствие. Могат даже да го вкарат и в съд и по фалшиви показания на анонимен свидетел (онзи бандит с телефонното обаждане примерно), мижава справчица, съчинена от някой услужливец в спецслужбите и въпросните разпечатки от телефона му – даже да бъде осъден. Стига и на съда да са сложили пранги! Но дори и да не се стигне до съд, цялата тази скалъпена полицейска акция ще струва на човека най-малкото кариера, авторитет, нерви…

Към всичко това във всеки момент ще може да се прибави и намесата на комисията „Кушлев”, ако й се даде право да конфискува без престъпление и присъда.

Този законопроект обаче заслужава още по-специално внимание. Не слушайте приспивните дитирамби на управляващите, които като партийни херувимчета сричат, че с този закон щели ударят мафията. Това искаме всички без капка съмнение! Но с още по-голяма сила всички трябва да искаме да се отстрани реалния риск невинни хора да пострадат от този законопроект. Истината е, че във вида, в който правителството си представя този закон, той ще удари главно невинните, но неудобни на властта. И ще стане оръдие на произвола на властта. Защото управляващите предлагат две неща. Първо, да бъде конфискувано имущество, дори когато то не е придобито чрез престъпление, стига човек да е извършил някаква мъгляво дефинирана „незаконна дейност”. Тоест и заради най-дребно правонарушение един човек, който не е извършил никакво престъпление, ще бъде третиран като бандит и ще му бъде конфискувано имущество. Примерно, защото без да е виновен е получавал официално минимална заплата, а останалото работодателят му плаща на ръка. Второ, искат тотално да се обърне тежестта на доказване. Вместо държавата да доказва, че дадено имущество е придобито незаконно, тя обявява всеки гражданин по презумпция за престъпник и закононарушител и го принуждава да доказва за двадесет години назад как е придобил имуществото си. Ето още един нагледен пример за абсурда, който може да се стовари върху всеки честен човек, ако гласуват този закон, затварящ веригите на репресията без никакви гаранции за правата на гражданите. Подава някой донос срещу нашия герой, че нещо май имало съмнение как си е купил той тристайния апартамент и колата. Представяте ли си как ще докажете, да речем, с какви пари сте придобили хладилника или домашното си обзавеждане преди петнайсетина години? Пазите си бележки и фактури? Ами ако телевизорът ви е подарък от родителите, когато са ви приели в университета – да не би да сте подписвали договор за дарение? Ами ако на всичкото отгоре те са взимали на доверие, без документи, заеми от роднини и приятели, за да ви помагат да си изплащате апартамента? Е, като не можете да докажете с лични доходи и документи всичко това, комисията „Кушлев” ще оцени имуществото ви по пазарна цена (сиреч, както й скимне!) и ще ви каже – „да, ама с вашите доходи не сте могли да го купите този апартамент, затова правим основателното предположение, че жилището и покъщнината са придобити от незаконна дейност и ще ви ги конфискуваме”. Поръчката е изпълнена, неудобният е наказан!

Свеждам нещата нарочно до подобни примери, за да се разбере, че всеки почтен човек може да попадне в един омагьосан кръг и да бъде принуден да доказва, че „не е маймуна”. Включително и да бъде репресиран без да е извършил никакво престъпление, защото няма достатъчно гаранции за справедлив процес и право на защита!

И като поставим всичко това в една тягостна обществена атмосфера, в която върху съда се упражнява недопустим психологически и пропаганден натиск от вътрешния министър. И, още по-страшно – в която в разрез с елементарните принципи на правовата държава и демокрацията, всекидневно присъди се издават не от съда, а от правителството пред поредния репортерски микрофон… Играта съвсем загрубява.

Докога ли?!