search
top

Съдът не е “адвокат” на МВР

Това е моя статия, публикувана в “Блиц” и в.”Шоу”:

Стана устойчиво клише, което може да се чуе дори на пазарските сергии, че съдебната власт у нас не е ефективна. И че там се давят, едва ли не, държавните усилия за борба с престъпността и корупцията.

Това, че подобно мнение се споделя от мнозина, не прави от клишето абсолютна истина. Напротив!

Съдът и магистратите у нас си имат достатъчно кривици. Общата деморализация на обществото неизбежно порази и съдебната система – появиха се приятелски кръгове, корупционни схеми и открито партийно кадруване по върховете. Но заедно с това в последните години се направи и цялостна институционална реформа, подобри се подбора на магистрати, навлязоха млади хора с качества и почтеност. Слепец е онзи, който не вижда това!

Въпреки всичко обаче, демонизацията на съдебната власт продължава. Тъкмо партийните вайкания и вътрешно-политически борби дадоха достатъчно „хляб” и за негативните европейски оценки. Нали няма наивници, които си представят, че от България ще се носи постоянната мантра, че съдебната власт не работи, а пък някой бюрократ в Брюксел ще ни убеждава в обратното?!

Целият въпрос обаче е, че докато се занимаваме със съдебната власт, почти никой не обръща нужното внимание на крещящата нужда от реформи в МВР и службите за сигурност. А няма по-НЕреформирана система в държавата от системата на МВР! Това е видно не само от колосалните бюджетни средства, които се наливат в тази система без кой знае какви резултати (извинявайте, но 100 милиона за подслушване не харчи дори ФБР!).

Нито е въпрос само на прекомерно раздута бюрокрация за сметка на оперативния състав. Проблемът е в професионализма. Прочее, никой не обърна и ред внимание (защо ли?) на една ключова препоръка в последния доклад на Европейската комисия – „да продължи реформата на полицията, за да се създаде компетентна криминална полиция, която е в състояние да прилага най-добрите практики от другите държави-членки”. Сиреч, Брюксел казва – полицията ви не е достатъчно компетентна и не може да разследва така, както правят полицейските органи в развитите европейски държави.

Това е същинският проблем! Това е липсващото звено в борбата с престъпността – полиция, която има капацитет да провежда разследвания и да събира доказателства в съответствие с наказателните процедури и правозащитните стандарти, така че тези доказателства да издържат в съдебната фаза.

Азбука, която българското МВР сякаш трудно усвоява е, че съдът съди по доказателства. Не по твърдения, не по изрезки от вестници и голословни справки от някоя служба за сигурност, а по събрани по надлежния ред годни и убедителни доказателства. Съдът не е „адвокат” на действията на МВР. А гарант за справедливостта, за правата на хората. И за това, че репресивната мощ на държавата няма да се изражда в беззаконие и произвол.

Когато говорим, че борбата с престъпността и корупцията не върви, както на всички ни се иска, не бива да виним автоматично съда и да си затваряме очите за слабостите на досъдебната фаза. Няма как една мелница да мели брашно, ако я захранваш с плява. Така съдът не може да съди ефективно бандитите, ако полицията и прокуратурата не си върши компетентно работата. Не е причината нито в съда, нито в законите и за бавния ход на наказателните производства – повече от две трети от времетраенето е в досъдебната фаза.

Реформата в в МВР не трябва да се свежда само до законовата уредба, а до структура, ниво на професионализъм, кадрови подбор и механизми за контрол, в т.ч. граждански, върху дейността на вътрешното ведомство. Защото няма никакво значение дали министърът на вътрешните работи е добър или лош – системата не работи добре! Ниските нива, хората „на терен” са хванати в клещите на материален недоимък и техническа необезпеченост. По високите нива често тегнат атавистични обвързаности и манталитет от времето, в което „държавата” беше милицията и МВР. Пословични станаха и раздрънканите пишещи машини, и личните компютри, фенерчета и други пособия, които редовите полицаи трябва сами да си осигуряват.

Но същинският дефицит в МВР е професионализмът при провеждане на разследвания. Това е посоката, в която най-сетне трябва да се насочат повече управленски усилия и обществена взискателност. Защото за ръста на „сивата икономика” или за сриването на България в корупционния индекс на „Прозрачност без граници” не е виновен съдът. Отговорността не е даже само на полицията и МВР, а на цялата контролна система на държавата, която не работи добре.

top
tumblr visit counter