search
top

Време е манастирите да се отворят за Интернет

Това е моя статия, публикувана днес в електронното издание BNews с някои разсъждения, провокирани от посещението на папата във Великобритания:

Папа Бенедикт XVI направи историческо посещение в Обединеното кралство.

И това не е дежурно клише от новинарските дописки. За втори път, след неофициалното посещение на папа Йоан Павел Втори през 1982 г., главата на Римокатолическата църква стъпва на британска земя. Но този път на пълноценна държавна визита.

Зад фасадата на тази визита стоят купища исторически, религиозни, политически и дипломатически факти противоречия, конфликти и предразсъдъци. Всички те датират не от днес, а още от отделянето на Англиканската църква от всемогъщата сянка на Ватикана и обособяването й като клон на западното християнство през 16-ти век, когато крал Хенри VIII къса връзките с папския престол и оглавява лично англиканската църква.
Естествено, толкова много наслоения, гарнирани с поредицата грозни педофилски скандали около Католическата църква, нямаше как да не предизвикат и доста противоречиви полемики и яростни протести. Към това трябва да се добавят и теологичните различия с Англиканска църква по повод възможността за ръкополагане на жени за свещеници и начинът, по който се гледа на тези модернистични идеи в ултраконсервативните коридори на Ватикана… Ще припомня само, че още през 1975 г. тогавашният папа Павел VI изпраща остро обръщение към Кентърбърийският епископ (главата на Англиканската църква), с което се противопоставя категорично на идеята за ръкополагане на жени, „защото апостолите на Христа са били само мъже”. Което не попречи Англиканската църква да продължи по своя съвременен път и през 1992 г. да одобри тази дълбока промяна в своята организация.

Нищо обаче не успя да хвърли сянка върху значението, което политическият и обществен елит на Великобритания с основание придаде на това държавно посещение – срещи с премиера, с лидера на опозицията, в парламента – в присъствието на двамата големи Маргарет Тачър и Тони Блеър, многолюдни срещи с млади хора. И разбира се – срещата с Кентърбърийския архиепископ Роуан Уйлямс в замъка Ламбет.

Папата направи дългоочакваното публично извинение за педофилските изстъпления на католически духовници, които потресоха света в последните години. И показа как в съвременното общество трябва да реагира в подобни ситуации една значима религиозна институция – не с мълчание и криене зад догми, предразсъдъци и остарели разбирания, а с честност и откритост пред обществото.

Без да надценяваме прекалено значението на папската визита, тя определено бележи повратна точка в отношенията на два от най-влиятелните клона на световното християнство. Но заедно с това е пример за това как трябва да общуват помежду си и с обществото големите религиозни деноминации в модерния свят.
Призивът на папа Бенедикт XVI да осмислим рисковете на все по-секуларизираното съвременно общество намери сериозен отзвук сред поданиците на Обединеното кралство. И както каза в прощалната си реч британският премиер Дейвид Камерън –

„това е предизвикателство за нацията – да седнем и да помислим.”

Няма ли и ние, православните християни, да седнем и да помислим? И най-вече църковните ни отци от Българската православна църква. Докога Църквата ще има такова полузабележимо присъствие в живота на днешна България? Защо по правило отсъства в моменти на изпитания и морални дилеми за нацията? Смутните дни на църковния разкол, който беше оправдание за мнозина, приключиха още след приемането на внесения от мен Закон за вероизповеданията през 2002 г. Точка на всички спорове по този въпрос сложи онзи ден Съдът в Страсбург, който отряза всички основни претенции на разколниците, някои от които отиваха не просто отвъд правото, а и отвъд здравия разум. С други думи – днес БПЦ няма никакви оправдания за плачевното състояние, в което се намира.

Добри примери вече има сред някои архиереи, но повечето тънат в своята обществена летаргия, нарушавана я от осребряването на псевдотитли за хора със сенчести биографии, я от поредната имотна сделка. Няма ли най-сетне да се разбере, например, че

„консерватизмът на православието” не означава селските храмове да тънат в паяжини и парцаливи черги, а Църквата да стои настрана от комуникациите на модерния свят. Че манастирите трябва да се отворят за света на интернет, тъй както са били средище на книжовност т.е. на модерност в мрачното средновековие. И че не всичко е въпрос на пари…

Дали пък планираното шествие в подкрепа на въвеждането на вероучение в училищата няма да бъде крачка към това дълго очаквано църковно пробуждане?

top
tumblr visit counter