search
top

Президентският режим е фалшива музика

Това е моя статия в днешния брой на в.”Стандарт”:

Има една измислена, но вярна политическа аксиома на “Цеков-Бернщайнер-Смит”: колкото по-безидейна е една партия, толкова по-радикални идеи за промени в конституцията има.
Поредното потвърждение на тази аксиома се вижда в инициативата за референдум за установяване на президентски режим у нас.
В една президентска република изпълнителната власт е концентрирана изцяло в ръцете на президента, избран с гласовете на част от обществото. Опозицията, а това значи и гражданите, дали подкрепата си за нея, няма механизъм да търси отговорност от него, да внася вотове на недоверие и да защитава пълноценно интересите и исканията на хората, които не са гласували за действащото управление. Защото при президенциализма победилият, дори само със стотна, взима цялата изпълнителна власт за цял мандат, без да носи отговорност пред парламента, освен в случай на импийчмънт за държавна измяна или тежко конституционно нарушение.
Тоест – дори и най-добрият президент винаги е изразител на своята еднолична воля! Докато и най-лошият парламент винаги е средоточие на различните граждански интереси. При президентския режим също има парламент, но само при парламентарното управление от него зависи пряко правителството. Дори и най-безпомощната опозиция може да “извика” един министър на парламентарен контрол и да му потърси сметка! Президентското управление всъщност е републиканският аналог на монархията. То е успешен модел, но само в общество като американското – с утвърден демократичен манталитет, силно имунизирано срещу авторитарни уклони. Общество със силен граждански активизъм, мощни и свободни медии и авторитетен и независим съд. Неслучайно от развитите съвременни демокрации, които са избрали републиканската форма, единствено в САЩ има ефикасно и демократично президентско управление. А какво става с нeсръчните опити да се копира този модел в Латинска Америка, Средна Азия, Русия или пък кафкианските реалности из Африка? Навсякъде президентският режим се изражда в диктатура, клептокрация и потисничество срещу инакомислещите!
Какво би станало, ако пренесем тази конструкция на наша почва? В едно общество с дълбоко ерозирана гражданска култура, тежка социална поляризация и хронично неуважение към институциите. Това е идеалната хранителна среда за крайни, популистки и авторитарни режими! А най-прекият път към тях би било установяването на президентски режим, който “ще коли и беси” еднолично, без да се съобразява с разни демократични “глезотии”. Българската авторитарна традиция и обществени стереотипи са много дълбоко вкоренени и дълготрайни след Освобождението. Десетилетия наред демокрацията беше мачкана от авторитарни преврати, лични режими и най-вече от комунистическата диктатура, която вгради България в Империята на Злото за близо половин век. Установяването на президентски режим у нас няма да направи управлението нито по-добро, нито по-честно. Но ще го отдалечи още повече от хората. Интерес от това имат само някои олигархични среди, тясно преплетени с милиционерските пагони на стария режим. Защото едноличната власт за тях означава възможност за пълен контрол върху управлението. По-лесно е да си “произведеш” и контролираш един президент, от чийто подпис зависи всичко, отколкото да лавираш между много партии, лидери и обществени дейци. Вярно е, политическият ни модел страда от тежки пороци. Корупция, клиентелизъм и посредственост. Но това не трябва да компрометира самото парламентарно управление. Това че някой свири фалшиво, не означава, че трябва да забраним музиката!

top
tumblr visit counter