search
top

Имуществото на митничарите – в публичен регистър

Това е мое интервю в днешния брой на в.”Новинар”:

Интервюто взе Фани Чоджумова

- Кое най-много ви скандализира в репортажа за богатствата на митничарите, излъчен по Нова телевизия неотдавна, та се наехте да внесете поправки в техния закон?

- Този беше поредният случай, когато благодарение на едно журналистическо разследване се показва един начин на живот на отделни митнически служители, който най-малкото не е адекватен с техните легитимно декларирани доходи. Затова ние от Института за модерна политика в контекст и на тези обществени скандали в тази гилдия, които се случиха напоследък, предложихме една малка, но, струва ми, се полезна стъпка в посока на повече прозрачност и повече антикорупционни предпоставки в митническата администрация. Предлагаме да се създаде публичен регистър на имущественото състояние на всички служители на митниците – от портиера до директора, и той да бъде достъпен чрез интернет. В досегашните имуществени декларации, които служителите на Агенция „Митници” подават и които имат вътрешноведомствен характер, тези документи не са достъпни за широката общественост. Митничарите декларират само онова имущество, което им се води по документи. Ние предлагаме в публичния регистър да се вписват, както правят и висшите длъжностни лица, освен цялото имущество, както и недвижимите имоти и движими средства по суша, въздух и вода. Тоест трябва да декларират и яхти, самолети или лимузини, които използват на някакво основание, без да са тяхна собственост. Трябва да спрем да подминаваме факта, че държавен служител с 500-600 лева заплата живее като мултимилионер във вили за милиони, кара коли, които вероятно и Бил Гейтс не би си позволил да кара.

- Това е така. Вие консултирахте ли се за тези поправки с някого, например с шефа на митниците Ваньо Танов, имате ли отговор от премиера, след като внесохте поправките при него?

- Не сме се консултирали най-малко пък с ген. Танов, тъй като ние сме една независима организация и няма нужда да се консултираме или да искаме разрешение от някого за своите изяви. Не смятам, че в ръководството на Агенция „Митници” има необходимия юридически и обществен капацитет, такъв, какъвто е насъбрал нашият институт, за да се разработи компетентно една законодателна идея. Затова сме го направили и в конкретен законопроект. А иначе, разбира се, не може да се очаква светкавична реакция нито от премиера, нито от парламента. Ние сме внесли проекта без никакви претенции, надявам се да му обърнат внимание, периодично ще припомняме за тази идея.

- Какви санкции предвиждате при недобросъвестно попълнена декларация?

- За висшите длъжностни лица от президента до общинските съвети са предвидени санкции за неподаване в срок на декларациите в Сметната палата глоби. Ние предлагаме по отношение на митническите служители да не бъде натоварвана Сметната палата, а този регистър да се води от самата Агенция „Митници”. Проверките за достоверността на фактите, които се декларират, да се прави от Националната агенция по приходите. При неподаване в срок на декларацията санкцията да стига до 5000 лева, а при повторно такова нарушение – неспазване на срока, да се преминава към дисциплинарно уволнение по Закона за държавния служител, съответно по Кодекса на труда.

- По повод лобисткия скандал в парламента бяха свалени ръководствата на две парламентарни комисии. Става дума за нашумялото ходатайство да се легализира дрогата чрез реклама. Вие сте бивш депутат и добре знаете как стоят нещата.

- Такъв незаконен лобизъм от народни представители е прецедент. Това явление придоби уродливи размери напоследък. Трябва да се признае на мнозинството, че санкционира своите хора и за фалшификацията в „Държавен вестник” (където текстът от закона бе подменен, б. а.) както и опита на Лъчезар Иванов да оказва натиск върху журналисти. Струва ми се, че тези мерки биха останали половинчати, ако не се направи и нищо в посока за приемане на ясни правила за лобизма – Закон за лобизма.

- Вие подготвяте ли някакви текстове по този въпрос?

- Готови сме да участваме в дискусии. Аз съм разработвал още в 39-ото НС един законопроект. По-късно същия законопроект го предоставих на депутата Любен Дилов-син и на други депутати, които го дообработиха и го внесоха в предишния парламент. Имаше подобен проект и на Бойко Великов…

- Каква е причината да няма закон досега според вас?

- Според мен причините са две. На първо място темата е непозната и непопулярна. Битува едно изкривено разбиранеу че правилата за лобизма узаконяват незаконния лобизъм. Тоест политиците взимат частни пари, за да внасят закони. Другата причина е до голяма степен съпротивата от основните партийни върхушки, породена навярно от общата съпротива през годините срещу опитите да се направи българската политика по-прозрачна и по-почтена. Това мнозинство, ако иска да се отличи от всички предходни управления и най-малкото от другите два парламента, които гласуваха само на първо четене закони за лобизма, но пък не стигна политическа воля да се приеме законът докрай, иска ми се днешното мнозинство да го направи. Това ще бъде още една стъпка за повече прозрачност в политическия процес.

- Тези дни стана известно, че американският посланик Джеймс Уорлик предлага американска фирма да произвежда за нашите нужди шистов газ. Това лобизъм ли е?

- Енергетиката не е моя тема. Всеки посланик, на всяка държава се занимава с това да представя и да лансира инвеститори от своята собствена държава. Така че в това, което прави американският посланик, няма нищо нередовно. Това е част от задълженията му. Аз предпочитам американски инвеститори много повече, отколкото руски или беларуски.

- Защо?

- Защото смятам, че когато идват инвестиции от най-мощната пазарна икономика в света, те са до голяма степен за предпочитане.

- Вие сте юрист. Как ви изглеждат скандалите в съдебната система за незаконно придобити имоти на морето от безимотните магистратски деца и близки?

- Струва ми се че съдебната реформа отново се затлачи. Не се променя законът за съдебната власт с оглед промяна на начина, по който се избират и назначават магистратите. Все още чакаме стратегията до края на мандата.

- Скандалът с кадруването на Красьо Черния в съдебната система как бихте го охарактеризирали?

- Това хвърли много тежък морален удар върху състава на Висшия съдебен съвет. Последствията от този удар няма да приключат, докато не дойде нов съдебен съвет. Не казвам, че трябва предсрочно или принудително да се прекрати този мандат, но мисля, че трябваше да има повече професионален морал от магистратите от този съдебен съвет.

top
tumblr visit counter