search
top

Нова телевизия: Каква е равносметката за свъшеното от Народното събрание според ИМП

05 юли 2010 | Нова телевизия, „Здравей, България“
Борислав Цеков, основател на Институт за модерна политика и Димитър Аврамав, политолог

Водещ: Намираме се този път пред Народното събрание и ще си говорим за това какво се случи една година след парламентарните избори. Борислав Цеков и Димитър Аврамав са при мен, добро утро и добре дошли. Много се радвам да ви посрещна на жълтите павета. Едно не особено подходящо място или популярно, поне сред нас за подобни теми. Прочетох мониторинговия доклад, това е ужасна дума за рано сутрин, за дейността на 41-ото Народното събрание и съм си извадил няколко неща, които са важни. Вътре казвате така: има влошено качество на приеманите закони, прекомерно влияние на частни корпоративни интереси върху законодателния процес и още много неща надолу, които са все критики. Това ли е всъщност основното за тази една година, която измина, че има много лоши неща и твърде малко добри?
Борислав Цеков: За разлика от лошата българска традиционно винаги да се започва с лошото докладът на Института за модерна политика се опитва да открие на първо място някои положителни стъпки в работата на това Народно събрание, не като самоцел, а защото вярваме, че парламентаризмът трябва да се укрепва. И сме констатирали, че в изминалата година 41-ият парламент направи сериозна крачка към повече прозрачност в самата работа на парламента. Всички стенограми се публикуват в интернет и дебатите се предават видеоматериал по интернет, и финансовото управление …
Водещ: Аз, като видях, просто мъничко беше обърнато внимание на хубавото, а пък лошото наистина е повече.
Борислав Цеков: Ами то не е толкова много за съжаление хубавото. И говорейки вече за тенденции в работата на парламента, наистина се открояват по-скоро тревожни тенденции. Вие споменахте влошеното качество на законите. То е като че ли видимо особено по обществен напрежение, което пораждат редица закони, но най-негативната според нас тенденция е това, че този парламент изглежда, казано като за рано сутрин, пробит от частни, корпоративни интереси, нещо, което не сме наблюдавали чак в такава степен в предходни парламенти. И примерите тук са много. Най-актуалните помним от онези дни, споровете във връзка със земеделските земи, ограниченията върху ползването им, преди това скандалният случай с „Държавен вестник”, фалшификацията с рекламата на наркотични вещества, която беше позволена чрез тази фалшификация, обществените поръчки, има една поправка, която отмени забраната, според която фирми, в чието ръководство има роднини, не могат да кандидатстват в министерството или в друго ведомство, където има техни роднини също.
Водещ: А вие имате ли идея заради кого е прието това нещо конкретно?
Борислав Цеков: Е, чак идея поименна дори и да имаме, трудно може да бъде установена, но очевидно е, че такъв тип поправки, които се приемат без особена дискусия някои от тях, ето давам за пример една тихомълком зачеркната забрана в НПК, която казваше не може да се иска съкратено производство, съответно по-ниски наказания, за случаи на тежки телесни повреди, убийства при ПТП, когато има употреба на алкохол. Това мина, нещо, което мисля, че всеки разумен човек знае, че като стане катастрофа при употреба на алкохол, трябва да има най-тежки санкции. Напротив, това мина и сега чуваме, че преди няколко дни благодарение надявам се и на реакцията на Института за модерна политика, защото бяхме единствените, които го посочихме конкретно, има внесен законопроект за поправка, дано да мине.Но говорейки за негативните тенденции, искам да посоча една друга тенденция, свързана с прокарването на закони, които носят репресивен елемент. Спомняме си Наказателно-процесуалния кодекс, присъдите по доказателства, събирани от тайните служби. Също така вечният обвиняем възстановяването, прословутият и за съжаление продължаващ проблем със Закона за електронните съобщения и следенето в интернет. Това са все теми, които за съжаление характеризират този парламент. Също така се повдигна въпроса за специализирания съд за борбата с престъпността, той повдига доста въпроси, засега няма отговор на тези въпроси от правозащитно гледище, от конституционно, но все пак това са едни намерения, за които ние само обръщаме внимание на този етап.
Водещ: Понеже, да се хвана за думата „пробит парламент”, наистина много хубаво звучи, а как да го запушим този парламент през следващите години, за да се срещнем една година и пак да си говорим за дупки?
Димитър Аврамов: Отговорът на този въпрос ще постави в неделикатна, в лидерска ситуация в партия ГЕРБ, нещо, за което определено не съм подготвен. Странно е, странно е, защото партията има двама сериозни лидери, двама рейтингови политици, които знаят как да упражняват политически силов подход. Още при създаването на партията имаше послания като „ще слушате”, „ще се съобразявате с обществения интерес”, това ще правите, онова ще правите и е лошо, ако лидерите на партията, заети в изпълнителнителната власт, не успяват да поддържат партийната дисциплина. Но нямам предвид фелдфебелския начин на поддържане на партийна дисциплина, имам предвид политически дневен ред, който да бъде подаван на депутатите и те да го прокарват. И ще ви кажа защо казвам това. Защото в крайна сметка винаги има отговор на всеки въпрос и винаги има причина. И ако този парламент наистина е пробит и ако този парламент наистина влошава качеството на законодателството, тогава трябва да търсим виновни. И трудно ще можем да намерим виновните извън лидерите на мнозинството.Както виждате, вече отиваме в негативен, в лош дебат. Той е лош за г-н Борисов и за г-н Цветанов, лош е за ГЕРБ, лош е за страната. Все още сме на първата година. Аз силно се надявам, че те ще успеят да променят поне отчасти негативните тенденции, защото иначе ще трябва премиерът да води чести телефонни разговори с руския премиер Путин, защото той го разбира по-добре от българската опозиция, както разбрахме вчера.
Водещ: Така стана ясно.
Димитър Аврамов: А всъщност открай време проблемите, основните проблеми на нацията са създавани и решавани в София и, разбира се, в кабинетите на политическите мнозинства. Така че няма оправдание за грешките. Трябва да се носи отговорност. Винаги е било така през последните 20 години, това е добра традиция в българската демокрация. Няма оправдание, когато си на власт и когато имаш политическо мнозинство.
Водещ: Г-н Цеков, знам, че вие сте доста наясно с темата евентуално легализиране на лобизма, ако така трябва да го наречем, закон за лобизма и т.н., и т.н. Това е нещо, което ми се струва, че е хубаво да се обясни особено на нашите зрители. За не съм сигурен, че всички знаят за какво става дума от гледна точка на това, че в България, като се каже лобизъм, се приема, че едни хора идват, дават едни пари на депутатите и те дигат и гласуват в тяхна полза по някакъв начин.
Борислав Цеков: Напълно сте прав, такова е общото разбиране, което доминира. За съжаление не само сред обществеността, а и сред партии и политици. Но като говорим за регламентация на лобизма, много е важно да се подчертае, че тук става дума за публичност и за разкриване на информация за онези фирми, организации, групи граждани, които лобират в свой частен интерес за смяна на дадени закони. И по дефиниция един такъв закон трябва да забрани взимането на пари от политици за това те да си вършат работата. Пари имам предвид от тези частни лобисти. Разбира се, такъв тип закон не е вид панацея, той не може да промени лоши или полулегални практики. Както има Наказателен кодекс, пък престъпността, естествено, не я спира само това. Но този закон за лобизма, който надявам се това мнозинство ще има куража и разбирането да приеме, особено с оглед на тази тенденция, за която споменах в доклада на Института за модерна политика, е свързан именно с това политиката да стане по-чиста и дава възможност и на гражданското общество, на браншови организации, на различен тип граждански структури да бъдат своевременно информирани за това какви други интереси се прокарват. Защото, когато има един регистър на всички, които внасят законодателни предложения или искат такъв тип промени в законите от депутати и парламентарни групи и този регистър е публичен, тогава ако една организация е успяла да прокара своя интерес, стигнал е до пленарна зала, няма да се случва както сега друга организация, която има, например браншовата организация на пчеларите или на производителите на някаква земеделска продукция, няма да разбира от медиите, че нещо се е случило, постфактум да осъмва с нещо вече станало закон и обнародвано и тогава да започнат проблемите. А напротив, на много по-ранен етап ще може да се съчетават интересите, да се търси най-доброто решение. Така че закон за лобизма е нужен, още повече че той се иска от Европейската комисия вече близо 10 години, но досега никога, в никое мнозинство не се е намирала волята да бъде приет.
Водещ: А вярвате ли, че сега ще се получи това нещо? По време на 41-ото Народното събрание?
Борислав Цеков: Не бих искал да влизам в прогнози, но на мен ми прозвуча окуражително едно изявление от някой от лидерите на управляващото мнозинство, че е нужно да се помисли върху такъв закон. Е, досега два парламента приемаха само на първо четене, дано мисълта в днешното мнозинство да стигне до второ четене.
Водещ: А понеже днес навсякъде по страниците на вестниците срещаме оценки. Оценка, оценка, оценка, всички са се наредили и дават оценки за тази една година. Да ви питам, г-н Аврамов, вие какво бихте дали като оценка персонално, дори като гражданин, не чак толкова като политолог.
Димитър Аврамов: Няма да си позволя да го направя. И ще ви кажа защо. Аз започнах доста критично към управлението и смятам да бъда критичен до края му, защото това е гражданската роля. Но не искам да давам оценки, защото съзнавам, че е трудно, съзнавам, че неспособността на мнозинството да се справя в някои сектори в нея има чисто субективна част, т.е. лична вина за несправянето на дадени министри и депутати, има и обективна тенденция. Ще им пожелая следващата година, не защото съм им привърженик или защото не ги харесвам, а защото това е добре за страната, в сложен период сме от историята си. Ще им пожелая следващата година пак да бъдем критични, ама по-малко. И още нещо искам да кажа много важно тук. Заменихме, през последните няколко години заменихме политическия разговор, разговорът за идеи, как да се води страната, с леви, с десни решения, със социалдемократически, пък с по-центристки, с либерални. Въобще разговора за политика го заменихме с прагматизъм. Обаче като питаш политик какво е прагматизъм, той най-много да измънка, ами трябва да усвояваме европейските фондове. Да, ама без политически дебат, без политическа мисъл виждаме какво е усвояването на европейските фондове. Така че ще призова мнозинството за повече капацитет във взимането на решения, за повече прозрачност и за по-малко политически еквивалент на чалгата. Даже бих казал, че чалгата понякога не е лоша музика, защото ние малко се упражняваме върху нея, но всъщност тя е богата. Докато виждаме беден политически дебат. Слаб. Виждам как понякога медиите сте затруднени да зададете въпрос на политиците и искате, не искате отивате в скандалите, защото те, освен че са най-пикантни, май са и с най-добро качество.
Водещ: Май че е така. Стори ми се, че някъде прочетох, че вие вече сте дал оценка, три на релси или нещо такова?
Борислав Цеков: Ако се съди по качеството на законите, по качеството на парламентарните дебати и тук това се отнася не само за мнозинството, а и за опозиционните формации, при цялата условност и даже шеговитост на такава оценка бих казал три на релси. Наистина големи обществени очаквания имаше към този парламент, дори от хора, които не подкрепят това мнозинство, но в крайна сметка виждаме, че този парламент за първата си година затъна в тресавището, в което бяха затънали и предходните.
Водещ: Ами освен да им пожелаем все пак по някакъв начин да успеят да се измъкнат в следващата година. Аз много ви благодаря за това участие. Беше много приятно.
top
tumblr visit counter