search
top

Отново за тъмната страна на партийните финанси

finance.jpgПо-паметливите наблюдатели на политическия процес добре помнят комичната истерия на много от старите партийни котерии преди около две години по повод приемането на новия Закон за политическите партии. С порой от псевдоюридически заклинания неколцина леви депутати в съдружие с представители на някои фантомни партийни образувания, като БСДП на Нихризов или Демократическата партия на Праматарски, се опитаха да затлачат целия законопроект. Поради една проста причина – с него за първи път се въведоха по-строги правила за контрол върху партийното финансиране и ползването на държавни и общински имоти на преференциални цени. Като цяло опитите им пропаднаха, но покрай разразилата се битка в пленарната зала в жертва паднаха редица важни текстове. Чест прави, разбира се, и на президента Първанов, че тогава не уйдиса на някои настойчиви партизански шушукания и не наложи вето върху новите положения за финансирането партиите, а само елегантно отклони топката, опитвайки се да бламира наистина дискусионната идея за пререгистрация на всичките над 350 партии.  Припомням тези събития не просто като един от авторите и вносители на действащия закон за партиите, а за да стане ясна още веднъж фундаменталната причина, поради която българското законодателство за осигуряване на прозрачност на политическия процес си пробива път с рачешка бързина. И тази причина е ретроградният консерватизъм и съпротива на старите партийни върхушки, паразитиращи върху създадения от самите тях порочен и корумпиран политически модел. Символ на това ретроградие стана и „синдрома на партийното кебапче”, който завладя новоизбрания парламент преди броени месеци, ревизирал със светкавична бързина и, забележете – консенсусно, действащия закон – възстановявайки възможността партиите да преотдават предоставените им за партийни нужди на безценица общински и държавни имоти на частни фирми по пазарни цени. За да се устройват в тях кръчми, колбасарски цехове, че даже и фризьорски салони. Европейската комисия преди година оцени новият закон за партиите като сериозна крачка напред. Това обаче не е достатъчно! Затова напоследък европейските експерти настойчиво препоръчват да се приеме всичко, което сговорът на старите партии бламира в 39-то Народно събрание. И публикуването на финансовите одити, и засилването на санкционните механизми срещу партиите, които нарушават финансовите правила. В една своя резолюция Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пък препоръча държавните одиторски агенции, които осъществяват контрол над партийните финанси да получат достатъчно правомощия за контрол върху сметките и разходите на партиите за предизборни кампании. Каква е ситуацията у нас? 

През април 2006 г., Сметната палата обяви, че общо 294 партии, от регистрираните общо 357 не са предали финансовите си отчети за 2005 г. Съгласно действащия закон партиите трябва да прилагат двустранно счетоводство, а финансовите им отчети трябва да включват информация освен за централното управление и за регионалните структури, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството. Към отчета трябва да се прилагат и списъци на дарителите и размера на даренията и списъци на търговските дружества с под 5 на сто държавно или общинско участие, предоставили средства на съответната партия. Самият финансов отчет подлежи на  независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор. Справката от Сметната палата сочи, че само от въвеждането на тези стриктни изисквания почти две трети от регистрираните партии отиват във „фризера”. Това означава, че неотчелите се 294 партии не трябва да получават удостоверение от Сметната палата, което им е необходимо, за да участват в избори. С други думи тези партии, които пропуснаха президентските избори през миналата есен, и които ще пропуснат избора за евродепутати и местния вот тази година ще могат да участват в политическия живот най-рано през  2009 г, и то ако се отчетат за 2006, 2007 и 2008 г. В крайна сметка партиите, които не участват в избори повече от пет години от последната си регистрация подлежат на разпускане от Софийския градски съд. Това, разбира се, е едно добро начало, но все още остава висящ въпроса с контрола на Сметната палата върху реално изразходваните от партиите средства за предизборни кампании. Че фактическите разходи се разминават с официално обявяваните е почти сигурно. Достатъчно е да се прочетат космическите рекламни тарифи на частните медии, за да се разбере, че на практика всички по-сериозни партии заобикалят установените със закона лимити за финансиране. Най-често като не отразяват счетоводно редица други предизборни разходи. Или пък като получават индиректно, на името на физически лица или други организации, от своите спомоществователи помощ в натура – техника, коли, хотели, хартия, рекламни материали. Едва ли е особена утеха факта, че това не е само български проблем. Преди няколко години, например, едно съдебно разследване във Франция разкри, че 18 души персонал от голистката партия са получавали заплащането си не от партията, а директно от частни корпорации, а пък работата на 46 активисти е била заплатена от общинските власти в Париж. Затова на българската Сметна палата трябва да бъдат дадени значително по-широки правомощия да контролира финансирането на предизборните кампании. Тъй като идеите за създаване на някакъв специален разследващ орган поне засега изглеждат доста екстравагантно. Наред с това е добре да се помисли и за привеждане на установените с избирателните закони лимити за предизборни разходи в съответствие с пазарните реалности. И същевременно да се гарантира реална отчетност на разходите за политическа реклама в печатните и електронните медии. Все в тази логика, не бива да се отстъпва от забраната за извършване на стопанска дейност от политическите партии и участието им в търговски дружества и кооперации, защото това противоречи на самата същност на партиите като конституционни субекти. Чиято роля е да се конкурират на пазара на политическите идеи, а не в стоковата търговия на едро и дребно. По-скоро е добре да се помисли за увеличаване на размера на държавната субсидия. Защото самата идея държавата да осигурява основната част от финансите на партиите се състои в това да бъде отслабена зависимостта им от бизнеса, без значение легитимен или сенчест. Според действащия закон всички партии, получили повече от 1 %, т.е. зад които стои значимо число избиратели получават субсидия, определяна на принципа „1 глас е равен на 1 % от минималната работна заплата”. Не е ли по-добре да увеличим още размера на субсидията и така да намалим в някаква степен икономическият натиск върху партиите, още повече, че отражението върху държавния бюджет ще бъде твърде несъществено? 

Колкото и да се усъвършенстват правилата за партийните финанси обаче, трябва да е ясно, че те са само една част от „триадата” правила, осигуряващи прозрачност и чистота на политическия процес. И ще потънат бързо в тинята на политическата корупция ако не бъдат приети още два закона. Първо, закон за публичност на лобистката дейност, с който да се гарантира информираността на обществото за организираните интереси, които търсят въздействие върху законодателния процес. И, второ, закон за етичните стандарти в работата на депутатите, с който да се създаде механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси при вземане на законодателни решения и да се даде публичност на деловите интереси на избраниците. Само тогава ще дойдат наистина бели дни за партийните финанси. Обратно в заглавната страница

top
tumblr visit counter