search
top

За нуждата от етичен кодекс на депутатите

code_ethics.gifЗапочнах да омръзвам и на себе си с тази тема, но няма да се откажа от нея докато най-после не се приеме етичен кодекс на депутатите в България, за какъвто настоява и Европейската комисия от няколко години. И в 39-то, и сега в 40-то НС всички опити за приемането на такъв акт се блокират от старите партии и техните хранени хора.
Наскоро четох някакъв вариант на етичен кодекс, изготвян по искане на парламентарна комисия в 40-то НС. И се натъкнах на смайващо неразбиране на въпроса. Затова си позволявам да очертая, макар и с доста едри щрихи някои принципни неща. More...
Етичните норми за работата на народните представители нямат нищо общо с някои примитивни представи, че това са някакви пожелания от морално-етично естество, които се занимават с приличното поведение на избраниците. Или пък че с тях се регламентират значими парламентарни въпроси, като дълбочината на деколтетата на по-нежната част от тях (каквито идеи се чуват тук и там).
Достатъчно е депутатите от съществуващата Комисия по етика в парламента да отворят етичните правила на американския конгрес, Европейския парламент или която и да законодателна институция в държавите-членки на Европейския съюз. Или пък стандартите на Световната банка или ООН. За да разберат, че основното предназначение на етичните кодекси не е да създават другарски съд за порицаване на взаимните депутатски ругателства. А да установят правила и процедури за предотвратяване на конфликт на интереси. По-конкретно, цивилизованите парламенти въвеждат регистър на деловите интереси. В него подробно и методично всеки поел отговорността да бъде депутат декларира своите и на роднините си фирмени участия; на кого е прехвърлял недвижими имоти през последните години; кому е бил консултант, посредник, адвокат или счетоводител. А също лицата, които са спонсорирали предизборната му кампания или негови лични политически инициативи; разноските по поддържане на приемна и сътрудници. И прочие. Това е не само прозрачност в интерес на избирателя. Това е и защита за депутата, защото всеки ще знае какъв е деловият му облик. И спекулациите, лъжите и клеветите ще бъдат неутрализирани от тази информация. На базата на сведенията в този публичен регистър, когато парламентът  обсъжда въпроси, засягащи частната делова сфера на депутата, той ще бъде изключен от гласуването на съответния закон, решение или становище. В регистъра всеки е длъжен да посочи приключили или висящи полицейски проверки, следтвени и съдебни дела, по които е страна.
Прилагането на тези правила трябва да се контролира от комисия по етика, съставена на паритетен принцип – с равен брой депутати от всяка парламентарнта група. И председателствана на ротационен принцип. А спазването им да се гарантира със сурови санкции. От отстраняване от пленарни заседания и работа на комисии, през глоби и изваждане от състава на делигации до спиране на депутатската заплата частично или изцяло, временно или за цял мандат. Разбира се, в етичните стандарти се включват и изискванията за обективност, активна работа в избирателните райони, предоставяне на информация на обществеността. И не на последно място, поведение в публичния и частния живот, което не уронва престижа на институцията. Но те са вторични. Сърцевината на всеки модерен етичен кодекс е именно механизмът за предотвратяване на конфликт на интереси. Всичко това, разбира се, следва да се обвърже и с ясни правила за регистрация на лобистките контакти. С други думи – да се хвърли светлина върху каналите за въздействие на частните и корпоративни интереси върху законодателството.
Целият въпрос, разбира се, е не кога партиите ще благоволят да приемат такива правила. А кога самото общество ще прояви нетърпимост към липсата им. Жалкото е, че гражданска активност по този въпрос няма. И като гледам чорлавите протести срещу акциза върху пърцуцата, едва ли скоро ще има…
Обратно към заглавната страница 

top
tumblr visit counter