ДЕКЛАРАЦИЯ НА 39-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Приета на 17.09.2004 г., обн. „Държавен вестник”, бр. 81/2004

Навършват се 60 години от 9 септември 1944 г. – началото на комунистическия режим у нас. Тогава бе прекъснат европейският ни път, избран още през ХIХ век от строителите на съвременна България.
След този ден антифашистката кауза беше превърната от СССР и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент за потисничеството. Бе свалено правителство, което бе обявило война на нацистка Германия и бе обезоръжило немските войски в страната. Бяха извършени беззакония, насилия и масови убийства. България бе вкарана в социалистическия лагер. Унищожена беше многопартийната система. У нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие. За нас, а и за всички народи от Източна Европа този експеримент завърши, както и Втората световна война с падането на Берлинската стена през 1989 г.
Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма, началата върху които започна изграждането на Обединена Европа. Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство, организира мащабни репресии на цели етнически и религиозни общности, но не постигна справедливост и благоденствие. Българската модернизация се провали от затворената и неефективна система на държавното планово стопанство. Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят. Провали се социален експеримент, основан върху идеологически илюзии и политическо насилие.
Днес, когато България е пред прага на Европейския съюз и месеци след приемането й в НАТО, се правят опити за героизиране на 9 септември 1944 г. Всичко това е в противоречие с победилата кауза на българската демокрация. В Европа отдавна демократите както отдясно, така и отляво заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.
Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г., и отдаваме почит на жертвите му. Противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало.

Декларацията е приета от ХХХIХ Народно събрание на 9 септември 2004 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.

Това правителство, при което всяко решение е предпоследно и обикновено не се знае какво ще прави утре сутрин е удивително последователно в отношението си към българската нация. След “лошия човешки материал” на Борисов, сега дойде и откровението на доносникът Димитров. Коментарът е излишен!

Народното събрание прие предложението на Института за модерна политика да се създаде регистър на сътрудниците на депутатите и постоянните комисии в съзвучие с добрите практики на Европейския парламент. Днес проведохме среща с председателя на парламента Цецка Цачева, на която бяхме информирани за предприетите в това отношение стъпки. Ето съобщението на парламентарния пресцентър:

Пресцентър на Народното събрание: От септември на интернет-страницата на Народното събрание ще бъде поместен публичен регистър на нещатните сътрудници на народните представители и на експертите към постоянните комисии. Това обяви в изявление за медиите на 28 юли 2010 г. председателят на парламента Цецка Цачева. По-рано тя проведе среща с представители на Института за модерна политика – организацията, която също лансира такава идея в публичното пространство.

Председателят на парламента уточни, че предложението е било обсъдено и подкрепено от членовете на Председателския съвет на Народното събрание. В регистъра срещу името на всеки народен представител ще бъдат записани трите имена на сътрудниците, техният образователен ценз, както и сферите, в които същите са привлечени да дават експертна консултация.

Създаването на публичен регистър на нещатните сътрудници на народните представители и на експертите към постоянните комисии е продължение на последователните усилия за откритост и публичност в дейността на законодателната институция, коментира председателят на Народното събрание. Тя отбеляза също, че инициативата е насърчена от средите на гражданското общество и се основава на добри практики в редица европейски парламенти, в т.ч. и в Европейския парламент.

Председателят на УС на Института за модерна политика Борислав Цеков изрази подкрепа за политиките на откритост и публичност, които провежда ръководството на 41-то Народно събрание и подчерта, че със създаването на такъв публичен регистър ще се постигне ново ниво на прозрачност в дейността на парламентарната институция.

Репортаж на “24 часа” – прочети тук; информация на Агенция “Фокус” – прочети тук.

„Още преди два месеца предложихме в Народното събрание да се създаде публичен регистър на сътрудниците на депутатите и комисиите”, каза пред „Дарик радио” Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика по повод скандала с арестувания в операция „Килърите” Петър Стоянов-Вожда. Както стана известно задържаният като част от престъпната група сумист има статут на нещатен сътрудник на депутата от ГЕРБ Иво Димов и на постоянната Комисия по образование, наука и спорт.

В Европейския парламент всички сътрудници на евродепутати са вписани в публичен регистър, който е достъпен през Интернет, припомни Борислав Цеков. Според него подобна мярка за разширяване на прозрачността е изключително лесна за реализация и няма да струва на бюджета нищо, но ще позволи много по-ефикасен граждански и медиен контрол върху това кои хора имат достъп до парламента и съответно могат да влияят върху неговата работа или по конкретни законопроекти. „Въпросът е дали има наистина политическа воля за подобна прозрачност, защото идеята да се отнемат пропуските на нещатните сътрудници е несериозна. Нали пак ще влизат в парламента, но с еднократни пропуски, както обяви вече Цецка Цачева”, подчерта Борислав Цеков.

Според Катя Христова, програмен директор на „Прозрачност без граници” идеята за публичен регистър на сътрудниците на депутати и постоянни комисии е много добра идея и трябва да се реализира незабавно. Тя подчерта, че най-малкото като родител не е съгласна обществото да не знае кои са сътрудниците на такива важни парламентарни комисии, като образователната.

От своя страна Борислав Цеков заяви готовността на Института за модерна политика, заедно с други граждански структури да се направи такъв регистър и бъде подарен на парламента, ако ръководството на 41-то изпитва някакви затруднения пред реализацията на тази идея. „Нека само ръководството на НС да се съгласи и да ни даде пълния списък на нещатните сътрудници на депутатите и на експертите към парламентарните комисии, ние ще им изработим регистъра за броени часове щом те смятат, че това е много трудно”, заяви Цеков.

Информация за предложението на ИМП за публичен регистър на депутатските сътрудници от 27 април – прочети тук.

Интервюто взе Фани Чоджумова

- Кое най-много ви скандализира в репортажа за богатствата на митничарите, излъчен по Нова телевизия неотдавна, та се наехте да внесете поправки в техния закон?

- Този беше поредният случай, когато благодарение на едно журналистическо разследване се показва един начин на живот на отделни митнически служители, който най-малкото не е адекватен с техните легитимно декларирани доходи. Затова ние от Института за модерна политика в контекст и на тези обществени скандали в тази гилдия, които се случиха напоследък, предложихме една малка, но, струва ми, се полезна стъпка в посока на повече прозрачност и повече антикорупционни предпоставки в митническата администрация. Предлагаме да се създаде публичен регистър на имущественото състояние на всички служители на митниците – от портиера до директора, и той да бъде достъпен чрез интернет. В досегашните имуществени декларации, които служителите на Агенция „Митници” подават и които имат вътрешноведомствен характер, тези документи не са достъпни за широката общественост. Митничарите декларират само онова имущество, което им се води по документи. Ние предлагаме в публичния регистър да се вписват, както правят и висшите длъжностни лица, освен цялото имущество, както и недвижимите имоти и движими средства по суша, въздух и вода. Тоест трябва да декларират и яхти, самолети или лимузини, които използват на някакво основание, без да са тяхна собственост. Трябва да спрем да подминаваме факта, че държавен служител с 500-600 лева заплата живее като мултимилионер във вили за милиони, кара коли, които вероятно и Бил Гейтс не би си позволил да кара.

- Това е така. Вие консултирахте ли се за тези поправки с някого, например с шефа на митниците Ваньо Танов, имате ли отговор от премиера, след като внесохте поправките при него?

- Не сме се консултирали най-малко пък с ген. Танов, тъй като ние сме една независима организация и няма нужда да се консултираме или да искаме разрешение от някого за своите изяви. Не смятам, че в ръководството на Агенция „Митници” има необходимия юридически и обществен капацитет, такъв, какъвто е насъбрал нашият институт, за да се разработи компетентно една законодателна идея. Затова сме го направили и в конкретен законопроект. А иначе, разбира се, не може да се очаква светкавична реакция нито от премиера, нито от парламента. Ние сме внесли проекта без никакви претенции, надявам се да му обърнат внимание, периодично ще припомняме за тази идея.

- Какви санкции предвиждате при недобросъвестно попълнена декларация?

- За висшите длъжностни лица от президента до общинските съвети са предвидени санкции за неподаване в срок на декларациите в Сметната палата глоби. Ние предлагаме по отношение на митническите служители да не бъде натоварвана Сметната палата, а този регистър да се води от самата Агенция „Митници”. Проверките за достоверността на фактите, които се декларират, да се прави от Националната агенция по приходите. При неподаване в срок на декларацията санкцията да стига до 5000 лева, а при повторно такова нарушение – неспазване на срока, да се преминава към дисциплинарно уволнение по Закона за държавния служител, съответно по Кодекса на труда.

- По повод лобисткия скандал в парламента бяха свалени ръководствата на две парламентарни комисии. Става дума за нашумялото ходатайство да се легализира дрогата чрез реклама. Вие сте бивш депутат и добре знаете как стоят нещата.

- Такъв незаконен лобизъм от народни представители е прецедент. Това явление придоби уродливи размери напоследък. Трябва да се признае на мнозинството, че санкционира своите хора и за фалшификацията в „Държавен вестник” (където текстът от закона бе подменен, б. а.) както и опита на Лъчезар Иванов да оказва натиск върху журналисти. Струва ми се, че тези мерки биха останали половинчати, ако не се направи и нищо в посока за приемане на ясни правила за лобизма – Закон за лобизма.

- Вие подготвяте ли някакви текстове по този въпрос?

- Готови сме да участваме в дискусии. Аз съм разработвал още в 39-ото НС един законопроект. По-късно същия законопроект го предоставих на депутата Любен Дилов-син и на други депутати, които го дообработиха и го внесоха в предишния парламент. Имаше подобен проект и на Бойко Великов…

- Каква е причината да няма закон досега според вас?

- Според мен причините са две. На първо място темата е непозната и непопулярна. Битува едно изкривено разбиранеу че правилата за лобизма узаконяват незаконния лобизъм. Тоест политиците взимат частни пари, за да внасят закони. Другата причина е до голяма степен съпротивата от основните партийни върхушки, породена навярно от общата съпротива през годините срещу опитите да се направи българската политика по-прозрачна и по-почтена. Това мнозинство, ако иска да се отличи от всички предходни управления и най-малкото от другите два парламента, които гласуваха само на първо четене закони за лобизма, но пък не стигна политическа воля да се приеме законът докрай, иска ми се днешното мнозинство да го направи. Това ще бъде още една стъпка за повече прозрачност в политическия процес.

- Тези дни стана известно, че американският посланик Джеймс Уорлик предлага американска фирма да произвежда за нашите нужди шистов газ. Това лобизъм ли е?

- Енергетиката не е моя тема. Всеки посланик, на всяка държава се занимава с това да представя и да лансира инвеститори от своята собствена държава. Така че в това, което прави американският посланик, няма нищо нередовно. Това е част от задълженията му. Аз предпочитам американски инвеститори много повече, отколкото руски или беларуски.

- Защо?

- Защото смятам, че когато идват инвестиции от най-мощната пазарна икономика в света, те са до голяма степен за предпочитане.

- Вие сте юрист. Как ви изглеждат скандалите в съдебната система за незаконно придобити имоти на морето от безимотните магистратски деца и близки?

- Струва ми се че съдебната реформа отново се затлачи. Не се променя законът за съдебната власт с оглед промяна на начина, по който се избират и назначават магистратите. Все още чакаме стратегията до края на мандата.

- Скандалът с кадруването на Красьо Черния в съдебната система как бихте го охарактеризирали?

- Това хвърли много тежък морален удар върху състава на Висшия съдебен съвет. Последствията от този удар няма да приключат, докато не дойде нов съдебен съвет. Не казвам, че трябва предсрочно или принудително да се прекрати този мандат, но мисля, че трябваше да има повече професионален морал от магистратите от този съдебен съвет.

Bсичко е било в парламента, но чак такава вакханалия на частни и корпоративни интереси не е била. Законодателната дейност на мнозинството е безпрецедентно пробита от текстове и намерения, които увреждат обществения интерес и обслужват, понякога поименно, частни субекти.

Регистърът на такова “сиво” законодателство, който Институтът за модерна политика води, набъбна прекомерно през изминалата година. Примери много (за съжаление!).

Ето трите най-срамни:

1. Текстовете за ГМО-та, които скандализираха обществото.

2.Отменената забрана фирма да кандидатства за обществени поръчки в едно министерство, ако в нейното ръководство има роднина на министъра.

3. Престъпната дързост – да се фалшифицира приет закон и “Държавен вестник”, с което се разреши реклама на наркотични вещества.

Причините?

Сложна амалгама от откровена некомпетентност, зависимост от корпоративни интереси, липса на управленска стратегия и на демократичен и прозрачен начин на вземане на политически решения.

Сигурно насред тресавището от лобистки закони има и на пръв поглед невинни случаи. Отишъл например депутат в региона си и двама загрижени местни бизнесмени или пък негови съсловни колеги му дали уж интересна законодателна идея. И депутатът съвестно я внася в парламента със съзнанието, че си върши работата.

Грешка!

Депутатите трябва най-сетне да осъзнаят, че те не са представители на своите села и градове, професии или съсловия. И затова не трябва да обслужват едностранчиви интереси.

Те са политически представители на цялата нация. Затова всяка инициатива трябва да се подлага на широко обществено обсъждане, да се търси мнението на максимален брой заинтересовани и потенциално засегнати от дадена законова промяна социални групи и граждански среди. Само така може да се постигне приемлив баланс и съчетаване на иначе разнопосочните интереси.

Що се отнася до онези депутати, които превръщат законодателния процес в личен бизнес и вземат частни пари и спонсорства, за да внасят закони – за тях си има Наказателен кодекс и текст за “търговия с влияние”.

Пороят от скандални лобистки текстове обаче изправя днешното мнозинство пред важно предизвикателство. Дали ще затъне в лошата инерция, която затлачи реформаторската политика на предходните управления, или ще покаже на дело, че има воля да направи политическия процес наистина по-прозрачен и по-почтен.

Ако е второто – малка, но важна стъпка би било приемането на закон за лобизма в духа на принципите, които вече се избистрят и на европейско равнище.

Лобизмът е дейност на външни за властта субекти, на организирани интереси, които търсят влияние върху решенията, които държавният орган взема. Широко разпространено у нас е невежественото разбиране, че неговата регламентация значи да се узакони практиката депутати да получават официално пари от бизнеса. Истината е, че по дефиниция законът за лобизма изрично трябва да забрани това.

Правилата за лобизма не са панацея и няма да спрат онези, които искат да газят закона, както Наказателният кодекс сам по себе си не ликвидира престъпността.

Но един такъв закон ще извади на светло кои организации, фирми или физически лица се опитват да влияят върху законодателството в частен интерес.

Всички законодателни предложения, които се внасят в парламента и неговите комисии, трябва да се публикуват в нарочен публичен регистър. Обществото има право да знае кой за какво лобира и така да преценява действията на властта от гледище на преобладаващия обществен интерес.

Тази прозрачност би позволила на всеки да реагира своевременно пред законодателя, а не да осъмва с текстове, които други са прокарали “на тъмно”.

Така направи преди време Европейската комисия, която поддържа специален регистър на всички организации на гражданското общество, които изразяват мнение по нейните политики. От такава прозрачност няма да загуби никой.

Аргументите на невежеството трябва рязко да се отрекат, независимо откъде идват. За да стане наистина българският парламент “къща от стъкло”, в която всеки носи отговорност за своите дела.

Това е моята статия, публикувана на стр. 5 на „Юбилейния лист”:

ПАРЛАМЕНТАРИЗМЪТ – ВИСШИЯТ ПИЛОТАЖ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Борислав Цеков

депутат в 39-то НС, основател на Института за модерна политика

Колкото и да ни се иска да открием установена и благодатна парламентарна традиция в третата българска държава, трезвият анализ на конституционната ни история сочи, че такава практически няма. Не във вид на книжа и процедури, а като обществено-политическа атмосфера, нрави и институционни механизми. Десетилетия наред българският парламентаризъм беше потискан и обезличаван от авторитарни преврати, лични режими и най-вече от комунистическата диктатура, която вгради България в Империята на Злото за близо половин век. И тъкмо поради тези национални злощастия, българският парламентаризъм нямаше зад себе си дори онези животворни исторически „пепелища”, от които да възкръсне след падането на Берлинската стена. Той трябваше да се роди насред голите полета на зараждащия се политически плурализъм след 10 ноември 1989 г. Тъкмо поради това избраното на свободните избори през юни 1990 г. VІІ Велико Народно събрание имаше тежка историческа отговорост. Не толкова защото трябваше да работи във време на острастени политически борби и яростни социални противоставяния. А защото трябваше да положи солидни основи за развитие на истински, демократичен съвременен парламентаризъм в България. На пръв поглед нито високомерието на старата номенклатура, нито невчесаните пориви на демократичната опозиция даваха надежда, че това ще се случи. Напротив, имаше даже моменти в бурната хронология на VІІ ВНС, които заплашваха да сложат дамгата на прашасалия политически провинциализъм върху демократичните усилия за модерно общество още в зародиш. Но днес от разстоянието на времето можем да кажем, че от цялата тази амалгама от пресметливи пазители на стария режим, наивни политически идеалисти, изстрадали демократи и прагматични реформатори, която съставляваше този национален форум, се роди една истинска държавотворна среда. „Великият” парламент беше арена, на която се сблъскваха ценности, идеи и даже идеали, над които стоеше образът на една нова България, част от модерния свят на Западната цивилизация (колкото и мнозина да мечтаеха за степите на подмосковието!). Спомнете си как от хаосът на парламентарната зала се раждаха мащабни обществени настроения, протести, страхове, надежди… Как парламентарните дебати градяха демократичен речник у българските граждани, които насред трясъка на световния крах на съветския лагер през 1990-1991 г. слушаха протяжните пленарни заседания на старите VEF-ове и гледаха безкрайните новинарски емисии на примитивните цветни телевизори, произведени от соц-а. Без излишна патетика, истината е, че ВНС не само даде нов конституционен ред на България, но и за добро, и за лошо оформи облика, очакванията и разбиранията за парламент и парламентаризъм в съзнанието на съвременните български граждани.

За съжаление след този първоначален фойерверк на държавническо усилие и богатство на политически идеи, в последвалите легислатури от 1991 г., та чак до днес тази държавническа аура постепенно избледня. Политиката се комерсиализира до крайност. Смисленото политическо слово загуби значение. Политиката от изкуство, се превърна в обикновен занаят, който мнозина смятат за мръсен. Парламентът постепенно се превърна в регистратор (понякога безкритичен и безгласен!) на волята на изпълнителната власт. И вината за тази парламентарна деградация е не само у партии и политици, но и у самата липса на зряла политическа култура в нашето общество.

И тъкмо днес, във време на нездравословни увлечения по мимолетни месии, авторитарни бабаити и пълзящо отрицание на демократичните правила, когато има достатъчно хора, които гледат на парламентарната институция като на „скъпо струващ лукс” и „излишна говорилня” трябва още веднъж да се каже на висок глас, че единствено парламентът може и трябва да бъде реален гарант за интересите на разнородните обществени слоеве и среди. Народното събрание е националният политически форум, където трябва да бъдат изразявани мненията, очакванията, ценностите и интересите на различните части от обществото и на тази основа да се търсят балансирани решения в името на общото благо. Това с още по-голяма сила се отнася до периоди на криза в обществото и икономиката, когато е необходимо правилно мобилизиране на националните ресурси и повече съгласие при формиране на обществените политики. Пленарните обсъждания са „горивото” на този процес, който всъщност представлява модерната демокрация. Обосноваването на политиките и законите чрез дискусия в парламента е дълг на управлението пред всички граждани. То е част от задължението на властта да функционира прозрачно и да се отчита пред хората. И трябва винаги да се напомня, че нацията не се състои само от избирателите, които са подкрепили управляващите, но и от онези, които са гласували за други политически формации или не са гласували въобще.

Тук е мястото обаче, да изтъкна отново новата роля, която трябва да има Народното събрание в условията на европейското членство. В периода 1997-2005 г. три парламента – 38-то, 39-то и 40-то НС, направиха възможно присъединяването на България към Европейския съюз. Те извършиха радикална законодателна реформа, заменяйки законите на прехода със законите на европейските изисквания, норми и стандарти. Цялостното хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС в този период обуслови висока интензивност на законодателния процес, което често се отразяваше и на качеството на приеманите закони. Законотворческата функция ангажираше преобладаващата част от институционалните и политически усилия и ресурси на Народното събрание. С факта на европейското членство обаче, тази тенденция съвсем естествено претърпява постепенна промяна, насочена към намаляване на законотворческия „товар”. Броят, дълбочината и обхвата на приеманите закони ще намалее. Намаляването на интензитета на законодателната дейност в сравнение с годините на активни реформи в предприсъединителния период, обаче не означава автоматично намаляване на обществено-политическата тежест на НС, а още по-малко може да бъде повод за ограничаване или маргинализиране на неговия конституционен статус, каквито идеи се лансират понякога (например НС да заседава само по 2-3 месеца в годината по подобие на комунистическия парламент, да се преосмисли парламентарната форма на управление и др.под.).

Парламентът днес е призван не толкова да осъществява цялостна законодателна реформа, колкото да доусъвършенства нормативната среда, да гарантира нейната стабилност, предвидимост и ефикасно приложение. В условията на европейското членство ключовото предизвикателство пред органите на властта в България е ефикасното прилагане на законодателството и на принципите на добро управление и добра администрация. Тъкмо поради това нараства съществено тежестта и значението на другата основна функция на НС – парламентарния контрол върху правителството и въобще върху цялата система на изпълнителната власт. Това налага в перспектива да се обмислят подходящи форми за разширяване и интензифициране на парламентарния контрол, включително с въвеждане на познатите от други конституционни модели механизми на „инцидентен” или „блиц” контрол върху министрите, засилване на ролята на постоянните парламентарни комисии и пр.

Отговорността е на всички – хора, партии, медии и институции – да върнем в българския парламент онази ползотворна обществена енергия, която в голяма степен залиня след VІІ ВНС. Да реабилитираме парламентарният дух! И да си дадем сметка като нация, че истинският парламентаризъм е висшият пилотаж на демокрацията и свободата.

Борислав Цеков (Институт за модерна политика): Управляващите трябва да изрежат корупционните връзки на политици с митниците